Небето е ясно. Някой е разпилял всички възможни звезди. Никой не спи. Невъзможно е. По улиците и в този час има навалица. В единия край на площада туристи се снимат с фигура, облечена в син футболен екип на „Наполи“, с надпис „10“ и „Диегито“ на гърба и огромна перука. Дон Диего – Златното момче или Микеланджело на футбола, както го наричат, тоест Марадона – сигурно наблюдава някъде отгоре измежду звездите, малки златни футболни топки, и се радва на любовта, която е оставил в сърцата на феновете. Няма как да си тръгне оттук дори след смъртта си! Той е един от символите на града. Вървим към апартамента, в който сме отседнали, в бохемския район Chiaia (Киая).

Кияйа е близо до центъра и до крайбрежната улица. Повечето улици в квартала са тесни, сградите – високи, и между тях има опънати простори, на които виси пране. Пране има простряно и на улицата. То е част от специфичната атмосфера на града. Ще го видите в повечето картички или на магнитите за туристи.

В приземните апартаменти на Кияйа се влиза директно от тротоара. През деня повечето врати са отворени и минувачите виждат как местните вътре мият чинии, готвят паста, хапват, гледат телевизия, играят карти. Жителите на квартала приличат на голямо семейство, в което няма тайни, като се започне от бельото, простряно пред вратите и прозорците, и се стигне до ежедневието, което е абсолютно публично.

Все едно си в декор на филм от италианския неореализъм. Италианките имат неподозирана енергия – от най-малките момиченца, играещи на улицата, докато около тях профучават мотопеди с бясна скорост, до най-възрастните като нашата съседка, която едва изкачи стълбите, придвижвайки се, почти увиснала на парапета. И в момента, в който стигна до своя етаж, разви такива децибели, викайки срещу работниците, вдигащи шум между два и четири в двора на сградата, че едва ли остави някой спящ този следобед в квартала.

И понеже стана дума за мотопедите, в Неапол те са навсякъде и се стрелкат неочаквано покрай вас. Може само да се надявате, че каращият ги неаполитанец няма да се е разсеял след някоя хубава жена. А те се заглеждат. Италианци са, южняци! Така че бъдете нащрек!  Оказа се, че в Киая се намира

пицарията Brandi,

в която през 1889 г. някой си Рафаело Еспозито трябвало да приготви пица за посещението на крал Умберто Първи и кралица Маргарита Савойска, и понеже кралицата обичала пица с цветовете на италианското знаме – зелено, бяло и червено, той изпекъл най-известната пица в света днес и я нарекъл „Маргарита“.

В Неапол не се пази диета. Невъзможно е! И небогоугодно! В Неапол се яде много! Много! Яде се тесто – всякакви видове пица, паста, яде се риба, яде се джелато, пие се вино. Храната е винаги вкусна и е навсякъде – по улиците, в ресторантите, по пазарите, в пекарните. И девет стомаха, за каквито си мечтаеше Алф, едва ли ще стигнат, за да се справиш с всичкото това удоволствие. Откривам таралите – гевречета с диаметър колкото мъжка длан. Стават ми любими едни, приготвени с пармезан, сушени домати и босилек. Боже, колко са вкусни! И са подходяща храна за всяка част на деня – закуска, обяд, вечеря. Кафето, разбира се, е прекрасно! Късо, силно, ароматно! Не можеш да му се наситиш. В улично заведение една вечер опитваме Cuoppo – прилича на фуния, пълна с всякакви пържени храни – картофи, панирани зеленчуци, полента или месо. Опитваме и каноли – десерта, който мафията изпращала като знак, че някой предстои да бъде убит. Хрупкавата глазирана фуния, пълна с крем, е много вкусна и доста по-голяма от тези, които съм пробвала другаде.

Станция „Толедо“

на неаполитанското метро е „подарък“! Заслужава да я видите. Тя е една от най-дълбоките (50 метра) и най-популярните метростанции в града и една от най-красивите в Европа. Най-дълбокото ѝ ниво, проектирано от испанската фирма на архитекта Оскар Тускетс – „Бланка“, е украсено с прекрасни сини мозайки, които приличат на сюрреалистична картина, изобразяваща играта на светлината във вода. Курирана е от изкуствоведа и бивш директор на Венецианското биенале Акиле Бонито Олива и включва две мозайки от южноафриканския художник Уилям Кентридж, светлинни панели на Робърт Уилсън и творби на Франческо Клементе, Иля и Емилия Кабаков, Ширин Нехсат и Оливиеро Тоскани. Издигате се нагоре с ескалатори, пресичащи се футуристично като във филма „Метрополис“. Единият ѝ изход е към главните търговски улици Via Toledo и Via Roma, другият – към испанския квартал, Quartieri Spagnoli.

Испанският квартал

Quartieri Spagnoli е преживяване. Там душата ми е циганка. Искам да пия вино във всички барове, да ям във всички тратории, да се снимам пред калкана с Марадона, да танцувам без значение къде, може и на улицата. Испанският квартал прилича на отделен град в града – на пръв поглед е беден и много живописен. Прилича на пътуване във времето. Запазени са сгради от създаването му през 16. век, когато е приютявал казармите с испански войници през испанската окупация. Личи си, че е бил свърталище на бездомници, проститутки, бежанци, емигранти и дом на работници от пристанището. Изглежда като от роман на Зола. Тук обаче живее купонът. Прането на местните отново е простряно навсякъде. По стръмните улици, спускащи се от хълма на крепостта от 14. век – Castel Sant’Elmo (Vomero), към Виа Толедо, има и магазинчета, църкви. Там е пазарът Pignasecca, един от най-колоритните в Неапол, където може да си купите фермерски плодове, зеленчуци, хляб, прясна риба и улична храна.

Подземният Неапол, Napoli Sotterranea

Разходката в Неапол под земята е разходка във времето 2400 години назад и започва от малък вход до базиликата „Сан Паоло Маджоре“ на площад „Сан Гаетано“ в сърцето на Стария град. Прокопаването на маршрута инициират древните гърци през IV век пр.н.е., добивайки под земята меката скала туф за построяването на своите храмове и гробници. Гърците превръщат подземията в акведукт, снабдяващ Неапол с вода. По времето на император Август римляните го разширяват и удължават до 400 км. През 19. век е затворен заради епидемията от холера. През Втората световна война подземията са бомбоубежища. Сред тях виждаме и малка подземна градина, в която отглеждат босилек и цветя на луминесцентна светлина без поливане, заради високата влажност на въздуха.

За втората част от разходката под земята излизаме отново на улицата, криволичим из Стария град и хлътваме в една къща, в която зад хладилника на семейството подът се оказва с капак. През него слизаме в следващо подземие, в което има част от стар римски театър.

Историческият център

е квартал, в който ще ви се иска да се връщате, и да се връщате. Пълен е със заведения, църкви, магазинчета, туристи. Има изключителни антиквариати. Напомнят пиратски галери, пълни със съкровища – от антикварни бижута, през поп арт предмети, до театрален реквизит и цялото богатство на Европа и Америка в едно. Има и джаз барове, улични художници, улични артисти, преоблечени като пирати, които обикалят заведения, за да веселят седналите в тях. И много храна, храна, сувенири, люти чушки, които са символ на късмет, лимончело, мелончело и какви ли не удоволствия от местната кухня.