Момичето, което говори с морето – така остана в съзнанието ми Ирина, централният персонаж в „Защото обичам лошото време“. Сигурна съм, че когато гледате филма, и вие ще запомните сцената, в която актрисата Неда Спасова в ролята на Ирина, облечена в яркожълт пуловер, върви през млечнозелено поле, а някъде там е пролетното море, от което тя се опитва да изкопчи тайната на тайните – накъде да поеме, какво да прави с живота си. Сцената е тъжна, но и заредена с енергията на промяната. Именно защото е пролет, защото Ирина е млада и защото все пак всичко ѝ предстои.

Особено харесвам това усещане за пролет във филма. Студената, дъждовна, заредена с надежда пролет е уловена в цялата ѝ магия и остава в теб дълго след финалните надписи.
Яна е завършила кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров, а след това печели пълна стипендия за университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея. Именно там тя снима четири от шестте си късометражни филма – „Като захарен памук“, „Тук и сега“, „Ноември ще бъде май“ и документалния „Namnam Buknyeo“ (можете да ги гледате в платформата kinematograf.bg, както и втория ѝ къс филм – „Ефектът на доминото“, заснет в България). Яна е участвала в някои от най-престижните международни програми като „Берлинале талънтс“, „Сараево талънтс“ и „Токио талънтс“ и е програматор за Международния филмов фестивал в Дака, Бангладеш. „Защото обичам лошото време“ е нейният дебютен пълнометражен филм.

Срещам се с Яна Лекарска и Неда Спасова дни преди премиерата на филма на София Филм Фест, когато напрежението и вълнението стават все по-екстремни. В EVA вече сме представяли Неда във връзка с участието ѝ в сериала „Откраднат живот“, който всъщност я „откри“ за българската публика. По време на ковид пандемията се уверихме, че в красивото лице на Неда нашето списание има истински приятел, защото тя бе една от много малкото актриси, които откликнаха на поканата ни за участие във видеопроекта #EVAdancechallenge, при това с фантазия и чувство за хумор. Можете сами да се уверите всъщност – видеото на Неда е на сайта ни.
Сега говорим с Яна Лекарска и Неда Спасова за филма „Защото обичам лошото време“.

Яна, дълго ли живя в теб историята на „Защото обичам лошото време“, преди да я превърнеш в сценарий?

Официално пътят на филма започна през 2018 г., когато с Калин (Калинов, един от братя Калинови, продуценти на филма, б.р.) решихме да напиша три трийтмънта (версия на сценария, в която е маркирано развитието на действието, персонажите, конфликта, но все още не е написан диалогът, б.р.) и още същата година спечелихме финансиране за развитие на идея от Националния филмов център. Идеята за филма стъпва върху късометражните ми филми. В почти всички от тях става въпрос за отношенията между двама души, както и за отношението ни към собствения ни живот, към щастието, търсенето на щастието, за това да можем да спрем, да се огледаме и да решим щастливи ли сме, не сме ли и да направим нещо по въпроса.

Защо си се фокусирала точно върху тази тема?

Яна: Може би това е нещо, което лично мен най-много ме вълнува. Забелязала съм, че на хората им е страшно трудно да излязат от руслото, в което се намират. Спомням си, когато заминах за Южна Корея през 2014 г., много хора ми казаха: ехааа, възхищавам ти се, че заминаваш да преследваш мечтата си чак в Южна Корея… И установих, че много хора имат мечти, имат желания, обаче не смеят да направят крачката встрани от пътя, по който вървят. И този въпрос се настани у мен: защо е толкова трудно да потърсим щастието си, след като чувстваме някаква неудовлетвореност.
Неда (намесва се мрачно): Защото остаряваме…

Точно пък ти ще говориш за остаряване! Неда, как кореспондира тази тема – за търсенето на щастието и за това да се осмелим да преследваме мечтите си – с твоя живот, с твоя опит и въобще с теб самата?

Може би и филмът, и разговорите с Яна много ми повлияха в това отношение и започнах да обръщам повече внимание на това как да угодя на себе си и на собствените си желания. Осъзнах, че често правя неща, които не искам, само и само, за да се чувстват добре хората около мен. Всъщност обаче аз самата не ставам по-щастлива. Всички тези неща изплуваха по време на репетициите с Яна. Ние с нея наистина много си говорихме – сядахме и почвахме едни житейско-женски драми. Говорихме си за нещата, които са я провокирали да напише този сценарий… Струва ми се, че това беше много ценно – да се опознаем като хора. Защото все пак за нея бе дебютен пълнометражен филм, за мен – първа главна роля, и си имахме нужда от тази приятелска връзка и комуникация.

Вие не бяхте работили заедно до този момент?

Не, и не се познавахме изобщо. Яна ми се обади и директно ме покани да играя главна роля в дебютния ѝ филм. Попитах я: кастинг няма ли да има? Тя ме вика да играя без кастинг, аз кастинг искам, идиотска работа! После разбрах, че и Владо (Михайлов, който играе главната мъжка роля във филма, б.р.) се е борил за кастинг. (Смях.) Яна каза, че няма нужда от кастинг, защото ме е гледала и в сериали, и във филми, и в театъра.

Яна, предполагам, че за теб това е много личен филм.

Всичките образи във филмите ми – тези, които съм заснела досега, са все по мои сценарии – са видени, чути или преживени. Искам филмите, които аз пиша, за да ги режисирам, да са лични. Има неща, които искам да кажа. Ето например със „Защото обичам лошото време“ искам да кажа, че щастието е възможно, че съществува, можем да го намерим. Дори и ако навън вали. Да, има сутрини, в които се събуждаме и не можем да станем от леглото, но винаги можем да намерим нещо хубаво.
Неда: Вчера например валеше и първата ми реакция, естествено, бе: гадно, кално, мокро! Но после си казах: колко хубаво ще мирише природата след дъжда! Защото първо гледаш негативното: коли, трафик, закъсняваш, обаче пък ето – природата ще е щастлива.

И колко е неописуема светлината навън след дъжд! Колко време продължи подготовката за филма?

Неда: От средата на октомври 2022 г. започнахме. Не сме се виждали всеки ден, разбира се. Горе-долу два пъти в месеца. Имахме заедно срещи с Владо и Яна, после аз репетирах отделно с Яна, тя репетираше отделно с Владо… Имахме едно четене на маса всички актьори.
Яна: Неда и Владо са много търсени актьори и беше сложно с техните графици. За мен обаче бе изключително важно да ни е спокойно и да сме наясно, че не е на всяка цена – исках всички да са с усещането, че това си е нещо наше и че го правим като приятели.
Неда: В един момент започнах да звъня на Яна почти денонощно с някакви предложения – за тази сцена, за онази сцена. Яна е един от най-диалогичните режисьори, с които съм работила. Тя слуша, мисли и в един момент много ни се доверява. И така, както Ирина си беше нейна, постепенно стана и моя и си се превърна в живо същество.
Яна: И Неда, и Владо наистина ми предлагаха страшно много идеи и когато имахме време, ги оставях да направят това, което искат – отпусках им по един дубъл за „магарии“, защото човек никога не знае.
Неда: Само на една от ключовите сцени, най-емоционалната, не успях да направя втори дубъл, изплаших се.
Яна: И аз приех това, разбрах я. Един дубъл – един дубъл. Аз не мога да манипулирам и да издевателствам над актьора. Това със сигурност не е моят начин.

Неда, вие с Владо се познавахте от сериала „Братя“. Яна, а ти познаваше ли се с Владо?

Познавахме се, но не бяхме работили заедно като режисьор и актьор. Аз от 2018 г. започнах методично да гледам актьори в тази възрастова група, ходя на театър, отивам на фестивала „Златна роза“ и гледам абсолютно всички български филми. И съответно постепенно се избистриха имената на Неда и Владо и те пък взеха, че ги събраха двамата в „Братя“! Но там пък видях, че между двамата има химия – и чисто човешка, и сексуална. Защото химията между двамата е много важна в нашата история – те са като скачени съдове. Аз самата обаче се отказах да има секссцена във филма. Не беше нужно, от една страна, а от друга – не мислех, че ще мога да я заснема, както трябва, както искам.

Къде е заснет „Защото обичам лошото време“?

Снимахме 5–6 дни на морето и после в село Горна Василица, близо до София. Исках да са красиви места. За мен Южното Черноморие е свързано със студентските ми години в НБУ, защото имахме практики там. И сега исках пак да се върна по тези места. А Горна Василица е място, където съм ходила като дете – намира се над Момин проход. Имам страшно хубави спомени оттам. И релефът на планините е същият като на Южното ни Черноморие. За мен това беше много готина прилика, защото хем доказва магията на киното – снимаш едно място, пък то излиза на екрана като друго, хем показва колко са относителни нещата. Първосигналните ни впечатления много често ни лъжат, ако съдим само по обвивката. Трябва да се потопиш по-надълбоко.