Срещнах Къртни Гера, докато играех в продължение на години професионален волейбол по плажовете на Южна Калифорния. И тя беше волейболистка, но винаги се е интересувала и от готвенето с пресни и органично отгледани плодове и зеленчуци. Когато завърши Кулинарния институт в Америка, Къртни нае къща за гости, чийто заден двор превърна в градина и в нея започна да отглежда зеленчуци. С тях започна да снабдява ресторант в центъра на града.
Забелязвайки ползите за здравето както от работата в градината, така и от доброто хранене, тя реши, че мисията на живота ù е да превърне тревните площи в годни за консумация градини. И там пътищата ни се пресякоха отново.
Продължихме да поддържаме връзка, когато се преместих в България, и решихме да си партнираме, за да направим документалния филм „Глобалната ферма“ – изследване откъде идва храната и как се озовава в чинията ни. С малък специализиран екип пътувахме из Европа, започвайки, разбира се, от България и изследвахме земеделските техники и тяхната история. Всеки епизод завършваше с посещение на местен ресторант, за да проследим пътя на храната до масата.

Ярив Лернер

Дкументалната поредица The Global Farm („Глобалната ферма“), проект на екипа на „Ню Бояна“ и B2Y Productions, разказва за пътешествие в седем държави, за едни от най-вкусните и качествени храни, за интересни и докосващи истории на хора, които отглеждат органични продукти, и за световноизвестни готвачи, които споделят за любовта си към висококачествените фермерски плодове, зеленчуци и подправки.

„Светът може да бъде пoстроен отново и преустроен. Винаги. За доброто на всички ни!“ е посланието на поредицата The Global Farm. Вдъхновителката на проекта Кортни Гера е убедена, че „за да направим реална промяна в режима ни на хранене, трябва да се обърнем към продукцията на фермерите и да им дадем думата“.

Срещнах Ярив на плажовете на Санта Моника – потвърждава Къртни. – Бях на 18. Бях благословена с възможността да преследвам мечтата и страстта си към волейбола. И се състезавах професионално. Ярив беше част от прекрасната общност, която за мен може би беше дори по-ценна от победите ни в спорта на високо ниво. Приятелствата и приключенията ни са сред най-ценните ми спомени оттогава.
Случваше се впрочем да играем момичета срещу момчета и по-често ги биехме ние.

След финала на спортната ми кариера започнах работа в офис, но година по-късно знаех, че седенето на бюро не е за мен. Последвах другата си страст – готвенето. Струваше ми се, че ще съм щастлива да се будя сутрин с мисълта да готвя за хората. Отпраших с колата към Северна Калифорния за следващото ми приключение –  Кулинарния институт на Америка в долината Напа. Там изкуството на висшата кулинария ме увлече. Работех за The Restaurant at Meadowood, който беше с три звезди „Мишлен“ и имаше собствена кулинарна ферма. Влюбих се в тази ферма. Всичко ме опияняваше – работата на открито, посрещането на изгрева и че тялото ми се движеше. Усетих дълбоката си връзка с природата и как когато отглеждаш сам храната, вкусът и качеството ѝ са ненадминати.

Как се роди идеята за поредицата „Глобалната ферма“?

Много години, докато се занимавах с градско земеделие в Лос Анджелис, непрекъснато давах интервюта за работата си във връзка с ресторанта, с който си партнирах, и разказвах за предизвикателствата и красотата на земеделието. Сериалът The Global Farm беше като продължение. Разказвах за фермери по света, за отглеждане на изключителна храна и за представянето ѝ в кухните на известни готвачи. Струваше ми се, че ако мога да открехна малко прозореца към живота на един фермер, хората биха се отнасяли с повече уважение и признателност към храната, която той произвежда.

Колко продължиха снимките?

Започнахме с пилотния сериал в България, за около седмица. Това ни даде възможност да разберем какво ще ни е необходимо. След това се подготвяхме около 10 дни, като определихме локации и хора за интервюта. По-голямата част от снимките продължи около 10 седмици. Избрахме страни според близостта им и бюджета ни, имахме представа за тях и оттам намерих препоръки за фермерите и храните, които исках да покажа. Всичко беше свързано с региона и сезона.

Имаше ли забавни истории зад кадър?

Можем да започнем с това, че пътувах със седеммесечния ми син навсякъде, защото кърмех. Дойде и свекърва ми, за да помага. Имаше много смешна случка. Един от колегите – Тони Давидов, държеше сина ми, който изведнъж „изригна“ в памперса. Ефектът надхвърли очакваното и се разпиля и по панталоните на Тони. Падна голям смях при гледката на този едър силен мъж, който моментално изнесе бебето на ръка разстояние от себе си. За щастие, прие случилото се с чувство за хумор, макар това да не беше част от договора му.

Кое е любимото ви ястие във всяка от седемте страни, които посетихме?

В България – киселото мляко, в Италия – лимоните, в Хърватия – трюфелите, в Израел – печената риба с пресни зеленчуци, в Турция – културата „мезе“, във Франция – гъшият дроб, и в Испания – хамонът иберико.

А коя кухня ви допадна най-много?

Труден въпрос! Все едно да отговориш кое ти е любимото дете. Всеки регион беше уникален и предлагаше толкова вкусни неща, но в класацията ми топ три са: първо, българското кисело мляко, което е невероятно и най-доброто, което съм опитвала, две –  трюфелите от Истрия, силно пикантни и ароматни и върху прясна паста бяха фантастично преживяване, и три – лимоните от Амалфи, несравними с нищо, което съм опитвала преди. Има нещо в чистия въздух, вулканичната почва и уникалната им форма, което ги прави незабравими.

Хареса ли ви българската кухня?

Да, у вас бяха едни от най-любимите ми ястия! Навсякъде си поръчвах шопска салата и знаех, че мога да намеря страхотни морски дарове и постни здравословни ястия. В София ми беше интересно да опитам и малко по-модерна кухня.