Много често вземах религиозни книги от библиотеката на Богословския факултет, а и поживях в манастир. Тогава започнах да проумявам същината на пробуждането – тоталното отказване от егото, и именно в този момент взех категоричното решение да се оттегля от телевизията, където егото е на голяма почит. Егото ми трябваше да посърне, да бъде смачкано, за да започна да проумявам и разбирам живота.

Интересно преживяване е този твой път на пробуждане, в който по някакъв особен начин ти се превърна в героиня сякаш на собствения си роман. Междувременно ти се случиха много опасни ситуации, като сложната коремна операция, която те отведе по спешност в „Пирогов“ в края на миналата година. Изплаши ли те преживяното?

Не бях в състояние да бъда изплашена. Не помня абсолютно нищо и със сигурност най-изплашени са били майка ми и дъщеря ми, Жоро. Лори, моята дъщеря, бе плътно до мен и понеже лекарите са правили няколко опити да ме събудят от медикаментозната кома и все не се е получавало, тя се притеснила и се сетила за нещо, което сме обсъждали у дома. Не е имало конкретна причина, за да водим подобни разговори, но понякога съм им казвала, че ако се случи нещо с мен, не трябва да тъжат и плачат, защото съм имала хубав живот, срещала съм хубави хора и съм правила неща, които са ме радвали.

Та Лори, отчаяна, че не се събуждам опит след опит на лекарите да ме изведат от кома, седнала на тротоара пред „Пирогов“ и заплакала. Тогава се сетила, че може да напише публикация във Фейсбук и да призове хората да се помолят за мое здраве. Вярвате или не, но на следващия ден, при шестия опит, съм се събудила и съм поела глътка въздух за връщане в живота. Вярвам, че добрите мисли и енергията на хората ми помогнаха. Интересно беше, че след това ми се обади един гадател. Уверих го, че не вярвам в такива неща, но той настояваше да ми каже само едно: „Да знаеш, че теб дъщеря ти те спаси!“.

Засилва ли писането фокусираността ти върху самата теб?

Не се чувствам специална в собствените си очи, живея живота си. Със сигурност сега, ако попиташ жената отсреща, и тя ще ти разкаже, че в живота ѝ се е случило нещо драматично, интересно, преобръщащо – така е с всички. Стремя се да не си отдавам голямо значение, да не се наблюдавам отстрани. Но съм човек, който обича да наблюдава другите и не търся лошото в тях, защото лошото е като алкохола – то е еднакво навсякъде, злобата и агресията също, но виж, добрината, добрината е друго нещо. В добрината, подобно на тъгата, има много нива и когато наблюдаваш един човек и неговата добрина, стигаш до едно ниво, после до друго, и така… Тъгата също ми е интересна, защото има много нюанси. Вълнува ме повече от радостта.

От какво те беше страх, когато влезе в света на светулките?

Беше ме страх какво ще си помисли мама, когато чете романа, и да не си зададе въпроса, с който започна и ти – доколко е автобиографичен. Но тя го прочете и го хареса, прочетоха го и две колежки от телевизията, на които пратих по мейл няколко глави, и те отговориха само с уау.