На кого повече вярваш – на жените или на мъжете в живота си?

На мъжете вярвам определено по-малко. А трябваше, в името на романа, да вляза в тези мъжки души, да премина през техните преживявания и да ги превърна в женски образи, да ги напиша от мое име. По-малко вярвам на мъжете, определено, може би защото много съм била наранявана от тях. Но в професионален план има много авторитети около мен, които ме вдъхновяват – като Кеворк Кеворкян и професор Владимир Зарев, който е редактор на моята книга.

Какви книги четеш сега?

Чета много и различни неща. Чета български автори – Блага Димитрова, Георги Господинов, Николай Хайтов, Ивайло Петров, но също така преди време седнах в стаята на сина ми Жоро, за да подредя и почистя някои от книгите, които той вече не чете и даряваме на Столична библиотека, и попаднах отново сред любимите герои от детството си. Та чета и разказите на Йордан Йовков, Елин Пелин, Леда Милева.

Имаш ли усещането, че живеем сякаш на сън и много неща ни се изплъзват?

Нямам такова усещане, не ме е страх от живота и това, което се случва в него. Вярвам, че трябва да живеем активно и във времето, в което живеем. Помня, че когато интервюирах сина на Елин Пелин – Боян, който е вдъхновението зад един от най-прочутите му герои – Ян Бибиян, той ми каза нещо интересно, което съм запомнила: „Татко беше много разочарован от времето, в което живееше, защото е чувствал голяма завист!“. Смущаващо е, че българинът и днес е гениален в завистта. Може би, ако завистниците се опитат да преживеят живота си в сегашно време – с ясната идея и активна мисъл, че животът се случва тук и сега, ще им е по-спокойно на душата.