Карл и Инес
откъс от книгата „Раят тук и сега“

В хода на съвместната си работа Карл и Инес дьо ла Фресанж развиват своеобразна симбиоза в „Шанел“. През лятото на 1986 г., точно след колекциите висша мода, Карл получава престижната френска награда за мода „Златен напръстник“ за работата си в „Шанел“. Той пътува и не може да присъства на галавечерята, затова Дьо ла Фресанж приема наградата от негово име. Един френски телевизионен водещ повдига въпроса и казва: „Наистина днес вие въплъщавате името „Шанел“. „Не, всъщност наградата е за Карл Лагерфелд, а той е в Съединените щати – отговаря с усмивка тя. – Замина тази сутрин и нямаше представа, че ще спечели. Затова на мен се падна цялото внимание, славата и фотографите, но аз не съм направила нищо. Просто представям образа на „Шанел“.“

Следващото лято Карл и Дьо ла Фресанж се появяват заедно във френските национални новини. „При мен са двете звезди, представляващи модната къща „Шанел“ – обявява водещият Ерве Клод. Обръща се към Карл и пита: – Когато сега говорим за „Шанел“, често става дума за Инес дьо ла Фресанж, която се превърна в звездата на къщата – това не ви ли притеснява?“

„Съвсем не – аз я избрах и аз исках да я промотирам колкото се може повече – отговаря Карл. – „Шанел“ беше дамска мода, правена от една жена. Жената, която създаде този стил, вече не съществува – не искам да казвам, че е мъртва, – затова имахме нужда от жив, модерен и млад човек и аз не съм намерил по-добър на света, а търсихме много, толкова добър, колкото Инес.“

„Но обикновено дизайнерът е звездата, нали?“

„Знаете ли, нямам този проблем – аз съм достатъчно голяма звезда другаде, за да не изпитвам нужда да отнемам вниманието от Инес. Напротив! Аз съм този, който подтиква да бъде забелязвана вместо мен. Тя е много по-привлекателна!“

Годината 1989-а във Франция е много важна – двестагодишнината от Френската революция. Ще бъде отбелязана на 14 юли, Деня на Бастилията, по най-зрелищния начин, с парад, режисиран от фотографа Жан-Пол Гуд, чиято кулминация ще бъде изпълнението на „Марсилезата“ в центъра на Плас дьо ла Конкорд от Джеси Норман, обвита в огромна версия на френското знаме, по дизайн на Азедин Алая.

В разгара на този патриотичен плам Франция решава да избере нова Мариана, женския символ на страната от 1792 г. насам. Мариана се появява на пощенски марки и под формата на статуи, поставени в кметствата из цялата страна. През последните десетилетия образът е представян от големи филмови звезди като Брижит Бардо и Катрин Деньов.

Затова на 30 май е голяма новина, когато обявяват, че Дьо ла Фресанж е определена за новата Мариана. Избрана е от жури от френски и международни журналисти и редактори, организирано от „Воуг Ом“, а победата ѝ е обявена, като я слагат на корицата на юнския брой (въпреки че по-късно френският президент Франсоа Митеран казва на Дьо ла Фресанж, че е избрана от кметовете на Франция).

Пристига за официалното откриване на статуята си на Плас дю Пале Бурбон, изглеждайки великолепно в къса черна рокля без презрамки на „Шанел“, с един-единствен златен колан и обеци от злато и перли. Смесва се с официалните лица сред другите гипсови бюстове, създавани през годините.

Според нея тази чест не би могла да бъде по-съвършена. Тя е образът на една велика френска модна къща, представя я на международно ниво, а сега ще бъде и образът на Франция. Чувства, че всички на Рю Камбон са много въодушевени. Разбират значението за „Шанел“, каква синергия е това. Всички са изключително въодушевени, с изключение на Карл. „Много скучно, много претенциозно, много буржоазно“, отсича той.
Дьо ла Фресанж настоява, че има основателни причини да приеме ролята на Мариана. „Във време на възход на крайната десница във Франция смятах, че съм добро напомняне, че символът на нацията е с благороднически произход, но също така има еврейска кръв и е продукт на имиграцията. Чувствах, че това е положително политическо послание.“

Но Карл явно не е доволен от образа и излиза със собствен политически жест. За колекцията висша мода това лято, вместо Дьо ла Фресанж да се появява много пъти, както през последните шест години, той я използва много пестеливо, за да направи важно изявление. „Карл искаше да дефилирам само веднъж, с рокля, бродирана изцяло с лилии – спомня си Дьо ла Фресанж. – Символът на френската аристокрация. Заявих пред Карл и всички други, които бяха там, че това изобщо не е смешно и не възнамерявам да облека тази рокля. Беше като обявяване на война.“

Тя смята, че поведението на Карл е детинска шега. Бързо се свързва с един влиятелен адвокат, Жорж Киежман, който да я измъкне от остатъка от договора ѝ с „Шанел“. Ясно е, че има и други причини за разрива между двамата приятели. Каквото и да казва гласно, общественото мнение, че Дьо ла Фресанж по някакъв начин означава „Шанел“, най-вероятно започва да дразни Карл.

Веднъж по време на едно пътуване до Ню Йорк, за да промотира парфюма „Коко“, тя се появява в „Мейсис“. Една клиентка се втурва към нея. „Това е Коко Шанел – възкликва тя. – Вие ли сте Коко Шанел?“ Подобни неща се случват и по парижките улици. Неизменно вярна на Карл, тя отвръща: „Хайде сега, малко по-млада съм и не толкова умряла!“.