Какво колекционираш?

Колекционирам, когато трябва да защитя нещо и да го съхраня. Имам страст да откривам млади и да преоткривам възрастни творци, които не са били забелязвани по време на соц  периода, били са жени в мъжки свят или не са били приемани, защото са били бунтари. Колекционирам работи на Текла Алексиева, Владимир Иванов, творби от 70-те и 80-те на Сашо Стоицов, съвсем млади автори и по-експериментални форми – Мария Налбантова, Лубри, София Грънчарова, Арън Рот, Вълко Чобанов, Леда Екимова, Воин де Воин, Руди Нинов, Студио No/On и др. От чуждестранните Хортензия ми Кифчин, Майк Буше, Игнасио Уриарте. Утвърдени навън български автори като автора, в чиято изложба се намираме в момента – Стефан Николаев, Рада Букова, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Лъчезар Бояджиев, Стефан Николаев, Камен Стоянов, Вальо Ченков, Красимир Терзиев… Един ден бих искала да станат част от музейна колекция.

Какво съветваш, когато някой иска да си купи съвременно изкуство?

В единия случай действаш интуитивно – харесва ти много нещо, можеш да си го позволиш и го купуваш. Но принципно е много важно да знаеш в коя галерия се намираш, дали може да се вярва на човека, който продава. Къкав е подходът му и начинът на работа. Ако отидеш при сериозно име, което стои зад определена естетика и ценова категория, тогава няма да направиш грешка. Ако отидеш на място без име, без последователна изложбена политика, може и да сбъркаш. Добре е да се проучат уебсайтът и фокусът на галерията, както и това дали тя работи професионално – дали издава фактури, сертификати за притежание и т.н. Дали дава гаранция за това, че работата е оригинал, както и дали поема по-дългосрочна грижа за творбата в случай на инцидент. Накратко казано – когато си купуваш чанта LV от бутик на бранда е едно, когато я купуваш от моста във Венеция – друго… В двата случая и очакванията би трябвало да са различни. Така е и в изкуството.

В примера си намеси LV. Как решаваш с какво да се облечеш сутрин?

Години наред много се лутах и натрупах огромен гардероб с какви ли не стилове. В момента на трансформация от 2021 г. насам се лиших от две трети от гардероба си. Вече имам много по-малко дрехи и ми е по-лесно да се обличам. Гледам да се вписвам в средата, която ще обитавам. Да е етично спрямо това, което правя. Да съм в синхрон и едно-две нива под това, което се очаква. Да не съм overdressed за дадена ситуация. Да има нещо фънки, забавно и леко, което да подсказва, че ме интересува качеството на живот, а не някаква презентативност. Обичам български бижута – тези на Митко Делчев, Неда Балникова, Ники Сардъмов… Комфортът е изключително важен. И естествените материи – кадифе, обичам го много, коприна, памук…

Ще те върна към началото на разговора. Каза, че вече знаеш следващото място, на което ще донесеш промяна. Кое е то?

В момента си сътруднича с хора, които искат да покажат красотата на района около Мелник – собствениците на винарната АYA Estate Vineyards. Те искат да интегрират красотата на природата, високата архитектура, качественото вино и съвременното изкуство. Работя по проекта с друг колега куратор – Весела Ножарова. Във винарната има няколко точки за изкуство и ние отговаряме за селекцията. Млади автори, колорит – работи се индивидуално за всяка от точките. Целта е да привлечем хора към България, като култура, изкуство и бизнес си сътрудничат, за да се създаде едно цялостно преживяване.