В рода ни има много учители и доктори. Аз продължавам не толкова някаква бохемска култура, с която се припознава Пловдив, а именно тази култура на учителите и лечителите в моя род. Нашият дом наистина беше място, в което имаше друга перспектива към света с момент на лек бунт. Вкъщи са идвали емблематични лица от времето на прехода. Веднъж закъснях за училище и се извиних с това, че министър-председателят е бил у нас.

Така беше, но и аз се изфуках с Филип Димитров. Още оттогава съм възприела опозиционността и за самата себе си, както и че единственият начин да помогнеш на една среда е да не вървиш със статуквото. Баща ми правеше експериментална визуална поезия в годините, когато тук никой не знаеше какво е това. Негови работи има в колекциите на Tate Modern в Лондон, Getty Research Institute в Лос Анджелис, MAMCO в Женева, Академията за изкуства в Берлин. Това са били иновативни неща, които са били извън средата си… Някой е трябвало да създаде контекст за тях. Аз съм със съзнанието, че правя това.

Единият от трайните ми образи за теб е ти в тандем с Катрин – майка ти. Чисто визуално двете заедно действате иконично силно – с характерното излъчване, с еднаквите прически, със сходните черти, понякога и със сходния стил на обличане… Как се виждате и чувствате вие двете в бизнес тандем?

Ние имаме самоиронична гледна точка за сходния начин, по който изглеждаме. Защото всъщност сме много различни. Винаги сме знаели, че правим неща заедно, тъй като сме единомишленици, а не тъй като сме майка и дъщеря. Аз винаги съм била динамична и навсякъде, а Катрин е в галерията в Пловдив, среща се с хората, говори с тях. По време на пандемията, когато бяхме разделени, често се случваше да ѝ се обадя и да ѝ кажа: „Знаеш ли, мисля да направя еди-какво си“, а тя да ми отговори: „Е как е възможно, аз го мислех същото нещо“. Но в толкова силна връзка е важно често да си даваме почивка една от друга, за да се хармонизират отношенията ни.

Тя е невероятна жена. Ако имам нужда да се центрирам или нужда от експертно мнение, обаждам ѝ се.