Не някой да ме държи като кукла до себе си, за да му помагам на бизнес сделките, защото се занимавам с изкуство, или някой, който вегетира до мен, защото аз съм силната. Винаги съм искала да живеем равностойно. Моят партньор също мисли, че сме 50 на 50. Всичко споделяме така. Искаме да сме равноправни и всеки да взема правилните решения за себе си, без тези решения да рефлектират зле върху другия. Той е еманципиран много от средата, в която е израснал, всичко е постигнал сам, по същия начин както съм постигнала всичко сама и аз. И двамата сме авантюристи. Обичаме да пътуваме, да ходим много пеша, да откривателстваме.  

Срещате се, когато ти преживяваш момент на промяна. Може би това не е случайно? Може би част от тази промяна те е подготвила и за тази среща, освен за другите важни решения, които си взела?     

Може би, защото се случи, след като се спрях по време на пандемията, сблъсках се с моите страхове и ги преодолях…

Единият е много личен и него няма да споделя. Но ще кажа за смешния. Страхът, че не мога да шофирам. По време на пандемията реших да мина опреснителни курсовете и да се изправя пред този мой страх. А дотогава оперирах непрекъснато между Пловдив и София и къде ли не по света – винаги с влакове, автобуси, таксита, споделено пътуване… Някой мъж ми беше казал: „Ти не можеш да шофираш, мъжът трябва да шофира“. И аз бях подвластна на този механизъм за контрол. И вярвах, че наистина не мога.

През 2021-ва си купих първата кола. На третия ден, след като тръгнахме с Владислав Севов с колата, за да картографираме свързани с култура места и общности в България, срещнах човека до себе си. Давам си сега сметка, че е било в момента, в който просто реших да се сблъскам със страховете си и да направя нещо, което винаги са ми казвали, че не мога да направя. Както и да изляза от собствения си егоистичен център. Да оставя себе си назад. И да гледам пътя напред, а в огледалото за обратното виждане да си припомням предупрежденията от миналото.  

И едно от тези предупреждения може би ти е казвало да не разкриваш веднага на човека до теб какво точно правиш?

Мисля, че ако знаеше за мен, нямаше да се хване с това чудо. Около месец той така и не разбра точно какво правя. И до каква степен е ангажиращо, сериозно, мощно това мое занимание, как променя среда, градове, култура… В неутрална територия започна връзката ни. Ричард ми помогна да разбера, че не е нужно да бягаш, преди да си направил промяната в себе си. Помогна ми и за тази вътрешна трансформация и ме мотивира да съм по-добра и да не спирам. Той е много спокоен и дзен човек.

Израснала си в духовна, интелектуална среда, в семейство, даващо широка перспектива към света. Баща ти Веселин Сариев е бил поет и публицист, майка ти Катрин – историк, изследовател. Налагало ли се е да бъдеш бунтарка, за да изградиш самата себе си?

За себе си съм възприела, че продължавам семейна традиция. Тя започва много отпреди майка ми и баща ми. Те самите продължават семейна традиция. Прапрапрадядо Стефан Захариев, чийто портрет на Станислав Доспевски е в Националната галерия, е колекционирал средновековни ръкописи и антики, домът му бил „свърталище“ на учени, учители и учителки, и е написал „Географико-историческо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. От другия ми род е Партений Белчев, той пък е първият учител на Вазов.