„Когато бяхме на шест, с моя приятелка с проблем с ушенцето – нямаше ушна мида, си играехме двете… на какво? На лекари.“ Така започва разказът на Анастасия Александрова.

Тя е психолог терапевт и работи по метода EMDR – Eye Movement Desensitization and Reprocessing, в превод – Десенсиализация и повторна преработка на информация. Това е психотерапия, която помага на емоционални и психически травми. Облекчение получават преживели война, природни бедствия, автомобилни катастрофи, насилие, загуба на любим човек. Помага на хора със зависимости, с високо ниво на тревожност, с негативна представа за собственото си тяло, с паник атаки, с мигрени и с хронични екземи. Повод да ви разкажем за този метод бяха тежките прояви на насилие напоследък.

EMDR се появи в живота ми, обяснява Анастасия, по пътя на моето собствено търсене как да се справя.

С какво?

Родена съм с проблем в гръбначния стълб, който родителите ми са открили, когато съм била на девет месеца. И е започнало едно неспирно ходене по лекари. Преживях две тежки операции, при първата едва не загубих живота си. Наложи се тялото ми да бъде обездвижено за 2 г. и 3 м. Тогава бях едва на 11 години. И това ме поведе по пътя на психологията. Станах лекар, но не на тела, а на души. Търсейки как да се справя със спомените и с ежедневния дискомфорт от болката, изследвах през себе си различни терапевтични и нетерапевтични подходи – като йога, лекуване на травмите на вътрешното дете, семейни констелации, неврофийтбек, и накрая попаднах на една книга, в която се споменаваше за EMDR и ефективността на метода за справяне с травматични преживявания.

Стана ми интересно описанието на реакциите на мозъка при голям стрес и шок. Как мозъкът понякога изключва определени свои части, за да ни предпази. Хора, преживели травматични събития, се блокират в определено състояние и това, макар понякога да не личи на пръв поглед, им пречи да водят пълноценен начин на живот. Отстрани може да не се забелязва, но те продължават да носят усещането за травматичния момент в себе си. След преживяно травматично събитие човек се превръща в отворена рана. И когато му се случи нещо, което по някакъв начин напомня дори на подсъзнателно ниво на травматичното събитие, това го връща отново при него и той го преживява пак, без да съзнава защо. И реагира не според сегашната ситуация, а според стреса и травмата от момента на травматичното събитие. Настоящата ситуация е като спусък, който вади наяве неотработеното някога.

Как изглежда терапията EMDR?

EMDR терапията е структурирано лечение. Започваме с интервю и правим план за работа. Важно е да знаем с какво ще се занимаваме, както и какви са наличните ресурси на човека за справяне.

Клиентът се насърчава да се съсредоточи за кратко върху травматичното преживяване, след което терапевтът го повежда към това да извърши движения на очите, подобни на тези, които се случват по време на REM фазата на съня. С това се цели да се активира лявото и дясното полукълбо и да се достигне до центъра, който отговаря за преработката на информацията, съдържаща травматичното преживяване. Когато е наличен проблем със зрението, има възможност за тактилна и/или слухова стимулация. Според вида на разглеждания проблем се използват утвърдени протоколи за работа.

За какво помага това?

Когато сме преживели някакво събитие със силна интензивност или последователност от множество негативни случки, нервната система се претоварва и не съумява да ги преработи. Впоследствие може да се проявят плашещи спомени, усещания за опасност и страх. Тези емоции могат да провокират скованост в тялото, загуба на доверие в себе си и света. Ние изначално се раждаме с лекота в отношението към живота, която често в процеса на израстването си губим. Целта ни е чрез терапията да се върнем към това първоначално усещане. Терапевтичните подходи помагат да се лекуват определени състояния и да се свързваме с позитивната страна в нас, за да подобрим качеството си на живот.
EMDR е най-изследваният метод за работа с травмата с доказани резултати. Той позволява да се  преработят стресът и шокът по щадящ начин и помага да си върнем естествените реакции. Промяната впоследствие се случва естествено, напълно неусетно. Просто след време пациентът си дава сметка, че е спрял да реагира в ежедневните ситуации на стрес по начина, по който е реагирал преди.

Колко време отнема?

Това зависи от историята на човека и неговата способност за справяне. Има неща, които изискват по-дълга и задълбочена работа, а има и такива, които много бързо се отработват.  Терапията е процес и се прави постепенно, поетапно. Колкото по-травмиран е човек, толкова по-внимателно се подхожда. Важно е терапевтът да може да го преведе щадящо през травмите, за да няма ретравмиране. Самата аз по време на моето обучение като терапевт, а и по време на работата ми с пациентите съм срещала много различни случаи. Различните преживявания, през които самата аз съм преминала и с които съм успявала да се справя, също обогатяват практиката ми и увеличават моите собствени ресурси. Важното е да се знае, че с EMDR не променяме миналото, а отношението ни към него и към самите нас.

Как се случва това?

Тялото на всеки от нас е като контейнер с цялата информация на нашето случване. Страховете имат причина – или са ни втълпени, или са резултат от преживяване, което може дори да сме забравили, но то влияе на отношението ни към света и към живота. И когато го преработим, се отваря пространство. Човек става по-креативен. Във всеки аспект отпадат препятствията в живота му. Ако сме натрупали негативни вярвания за себе си – от типа на не мога, не ставам, не се справям, – успяваме да ги трансформираме в позитивни. Това води до повишаване на собствената ни самооценка и до различно поведение след това. Има хора с много тежки истории. Нормално е да потънат в негативната страна на случилото се, но е хубаво да знаят, че във всяка ситуация има две страни. Във всяка ситуация получаваме и подарък, като придобиваме нови ресурси и умения. Аз се опитвам да покажа на хората, с които работя, и това – какъв дар са получили, преживявайки нещо.