През 80-те и 90-те тя бе коронованата кралица на романтичната комедия (но не на типично холивудската, а по-скоро на онази нюйоркската) – „Когато Хари срещна Сали“, „Безсъници в Сиатъл“, „Имате поща“… После просто слезе от трона. Вече повече от 20 години тронът е празен и ето че кралицата идва, за да си го нагледа. Филмът се нарича „What happens later“, а в главната мъжка роля до Мег е Дейвид Духовни.

След пуническите войни с майка си, след 10-годишната битка да изтръгне любимия си мъж от лапите на кокаина, след големия успех и голямото затишие, днес Мег Райън сама отглежда осиновената си дъщеря Дейзи Тру, вече 17-годишна, и се радва на компанията на порасналия си син Джак. Децата винаги са били по-важни за нея от филмите, ролите и мъжете.

В самия край на 80-те Мег Райън падна от небето. Или поне така изглеждаше. Появи се в малка роля в „Топ Гън“ (1986) и после накара светът да се влюби в нея с филма „Когато Хари срещна Сали“ (1989), където си партнира с Били Кристъл. Двамата са доста странна, забавна и всъщност ужасно романтична двойка – Мег с нейната руса коса на клечки, леко гръндж, небрежна, сутрешно-рошава, с големите си и толкова неповторимо сини очи, с детската си усмивка и… Били Кристъл. „Мег е всички онези момичета от гимназията, с които си искал да излезеш, но са ти отказали“ – описва я Кристъл така, както само той може.

„Когато Хари срещна Сали“ и до днес е в топ 10 на най-добрите романтични комедии на всички времена – той е сладък и смешен, но в същото време е малко тъжен, малко горчив и заради това – честен. Вечното разминаване на двама души, които очевидно са един за друг, но все си мислят, че може би ще срещнат някой по-подходящ – всеки може да се припознае в тази история.

А как може да се забрави култовата сценка как Сали (Мег Райън) симулира оргазъм на масата в пълен ресторант, за да докаже на Хари (Били Кристъл), че жените го могат, а след като приключва с шумната си сценка, една жена от съседната маса вика сервитьора, посочва чинията с храна пред Сали и казва: „Искам от същото“! Да не говорим за вълшебния есенен, а после коледен Ню Йорк, също толкова леко меланхолично-носталгичен, но и безумно красив, колкото и любовната история, чийто фон е.

Холивуд тутакси надушва успеха и след като Сали среща Хари, на нея, тоест на Мег, ѝ се налага да срещне и Том Ханкс в цели три романтични комедии, също с голям успех – „Joe versus volcano“, „Безсъници в Сиатъл“ и „Имате поща“, Алек Болдуин в „Прелюдия към една целувка“, Анди Гарсия в „Когато един мъж обича една жена“, Тим Робинс в „IQ“, Кевин Клайн във „Френска целувка“, Матю Бродерик в „Болни от любов“… Все романтични комедии, в които има любов, грешки, перипетии, смях. На Мег Райън обаче точно тогава, в годините на най-големия ѝ успех, хич не ѝ е до смях. Защото нейният живот никак не прилича на романтична комедия.

Когато Хари срещна Сюзън

Хари се казва бащата на Мег, Сюзън е майка ѝ. Мег е родена във Феърфийлд, Кънектикът в семейство тип „риба, рак и щука“ – всеки иска нещо различно и тегли в своята си посока. Баща ѝ, майка ѝ, тя самата с брат си и двете си сестри… Истинска лудница! Родителите ѝ се женят млади, майка ѝ има амбициите да стане актриса и не подозира, че ѝ предстои да роди четири деца и по цял ден да готви, гледайки през прозореца на кухнята своя неслучил се друг възможен живот. Баща ѝ е ревностен католик, според който редът е такъв, какъвто е – жената е домакиня, мъжът изкарва парите в семейството, а децата слушат и изпълняват, и точка. Мег е на 15, когато патриархалната схема, според която баща ѝ си въобразява, че ръководи семейството си, рязко се пропуква. Един ден жена му Сюзън просто сваля кухненската си престилка, моли съседката да наглежда децата, качва се на своя форд и запрашва за Ню Йорк с крак, настъпил здраво газта. Малко по-късно подава молба за развод.

Донякъде Мег ще разбере бягството на майка си. Но по-късно, много по-късно. В деня, в който това се случва и в следващите месеци тя, брат ѝ и сестрите ѝ се чувстват предадени, изоставени, захвърлени в нищото, ненужни и необичани. Чувството е страшно и Мег Райън дълго време отказва да говори за тази случка от детството си. Прави го, когато вече е звезда, в интервю за Vanity Fair, в което присъства цялата трагедия на невъзможната прошка между детето и майка му, която си е тръгнала от него. Мег така и не успява да прости на майка си, че сама е решила да не е до нея на абитуриентския ѝ бал или вечерта след първата ѝ среща, след първата ѝ целувка.

Самата Сюзън твърди, че никога не е напускала наистина живота на децата си, че не е преследвала актьорска кариера, а е работила като кастинг асистент в киното само и само за да създаде връзки, които в бъдеще биха могли да са от полза на нейната Мег. Само че докато тя създава връзки, „нейната Мег“ се опитва да се спаси от мисълта, че не означава нищо за собствената си майка, четейки „Сидхарта“ на Херман Хесе, както и индуистки и будистки текстове като „Бхагават Гита“ и Упанишадите, учи се да медитира и въобще – опитва се и тя да избяга от собствената си реалност, или по-точно от тази реалност, която майка ѝ изгражда за нея с бягството си.

Просто влез в тъпата стая!

През 1979 г. Сюзън успява да вземе двете си по-малки деца при себе си в Ню Йорк. През това време Мег също е там – учи журналистика в Нюйоркския университет. Иска да пише, не иска професия, която е така безмилостно емоционална, каквато е актьорството. От брат си и сестра си разбира, че майка им е диагностицирана с рак на гърдата. Дори не ѝ се обажда. Двете почти не си говорят, още по-малко за случилото се преди няколко години.