Джим Kорниш е един от най-търсените художници на сторибордове. Неговите творби разработват мащабни продукции като четирите филма за Хари Потър, „1917“, „Жената чудо 1984“, „Спектър“, „Скайфол“, „Гравитация“, „Черният рицар“, „Соло: История от Междузвездни войни“, „Фантастични животни и къде да ги намерим“, „Томб Райдър 2“, „Фантомът на операта“.
Ето какво разказва за EVA.

Джим, ако трябва да обясните вашата професия накратко на някой, който не се занимава с кино, как бихте разказали какво е сториборд и какво правите вие?

Професията сторибордист не се упражнява от много хора, затова не е и популярна. Ние сме просто инструмент за визуализиране на идеите на режисьора пред останалата част от екипа.

Но става въпрос за кадрите с визуални ефекти, за откъсите, свързани с екшън или дигитално съдържание. Когато снимахме „Хари Потър“, в някои от сцените освен актьорите трябва да присъстват и някакви вълшебни създания. Те се добавят впоследствие дигитално. За да е ясно, че са в кадър, ги рисуваме в сториборда, така че всички в продукцията – актьорите, дизайнерите, режисьорът, да се ориентират какво се случва в дадения откъс.

Как започнахте да се занимавате с изработването на сторибордове?

Винаги съм искал да го правя – от момента, в който гледах „Междузвездни войни“. Те плениха моето въображение и ме заразиха с желанието да работя в киното.

Аз съм роден в Централна Англия, не в Лондон, където е базирана по-голяма част от филмовата ни индустрия. Учих графика в университета в Стафордшир и филмов и телевизионен дизайн в университета „Кингстън“ в Лондон. Оттам нататък беше въпрос на упоритост и настойчивост да получавам сцени, да работя и да ставам по-забележим в индустрията.

Има ли някой, когото може да наречете свой учител в занаята?

Да. И сега той е мой приятел – Мартин Хасбро. Видях работата му за „Пришълеца 2“ и това преобърна мисленето ми. Даде ми надежда, че и аз бих могъл да се занимавам с правене на сторибордове. И започнах да наблюдавам това, което създава. Той ме вдъхнови. Впоследствие работихме заедно, сближихме се, познавам семейството му, синът му също е сториборд артист.

Помните ли първия си сториборд за филм?

Беше за „Изгубени в Космоса“, с Гари Олдман, Мими Роджърс, Уилям Хърт. Работих пет седмици и ме изгониха, защото не съм успял да разбера какво иска режисьорът. За пет седмици работа така и не го срещнах. Как да знам какво точно иска? И бях съсипан, но трябва да продължиш по пътя и да опиташ отново.

Как изглежда процесът на правене на стори борд?

С много късмет... сядам да обсъдя кадрите с режисьора. Невинаги се случва, защото той или е много зает, или няма време, или не е склонен, а понякога не разполага още със сценария. Но е хубаво да мога да говоря с него за откъса, който би искал да визуализирам. Опитвам да уловя основната идея и да разбера посоката, в която иска да се движи филмът. Правя сурова скица в един черен тефтер с всички неща, на които ми е обърнал внимание, и всичко, което ми хрумва, че би могло да свърши работа, и  изобразявам всичко дигитално. Междувременно ми е приятно да слушам аудиокниги. Харесва ми да има някакъв лек фонов шум. Аз съм ранна птица. Ставам рано и ми е приятно да отида в офиса към 7-7.30 ч. и да работя до 18.30-19 ч. вечерта. Често не изпитвам необходимост от почивки. Имам пред мен чаша вода или сок. Може да спра, за да хапна сандвич, но много често не го дояждам, защото имам толкова много работа за вършене и съм много щастлив, когато работя.

Какво е важно за вашата работа?

Да можеш да рисуваш, винаги е от полза, и то така, че хората да се сетят какво си нарисувал. След това, разбира се, да имаш предвид основни принципи в заснемането на кино – пропорции, дистанция – тоест приближаване, отдалечаване, завъртане на камерата. Но колкото повече работиш, толкова повече уменията ти да съобразиш гледната точка на зрителя се превръщат в мускулна памет. Като рисуваш пет-шест дни седмично, седмица след седмица, месец след месец, изграждаш умения, които стават естествен киноезик.

Работили сте за впечатляващи заглавия като „Хари Потър“, „Гравитация“, „Спектър“, „Скайфол“. Кой е филмът, който е бил най-голямо предизвикателство за вас?

Всеки от тези филми ме е срещал с различни предизвикателства, но може би най- различен за работа беше „1917“, заради избора на режисьора Сам Мендес да изглежда като сниман в един кадър. Това промени конвенционалния език на монтажа и беше предизвикателство, защото изискваше промяна и на начина на мислене, и на начина на работа, и на всичко, което бях учил до момента.