Случвало ли ви се е да сънувате това, което работите, например Анджелина Джоли в „Томб Райдър“?

Ха-ха-ха. Да, случвало ми се е да сънувам, особено когато обмислям нещо проблематично за изобразяване и го мисля в продължение на дни. Анджелина Джоли не съм сънувал. И въпреки това сънищата ми за работата ми са приятни, защото работата ми ми е страст. Мога да работя по 12 часа на ден и все да ми е интересно. Не усещам кога е минало времето. И това са най-успешните дни, когато денят е минал неусетно. Понякога сценарият се променя в движение и трябва да изработиш нещо скоростно, но както казах на един режисьор – мога да ти го изпратя веднага бързо и сурово или след малко по-дълго време и в по-добър вид.

Гледате ли филмите, за които сте работили?

Да, обикновено на прожекциите за екипа. Често ги правят в неделя сутринта рано, във време, в което никой не би отишъл на кино, за да са в свободен киносалон. И истината е, че това, което излиза на екран, е 90% по-различно от това, което аз съм рисувал, защото снимането на кино е жив процес и по време на снимки изникват неочаквани неща, променят се ъгли на снимане най-малкото. И би било жалко режисьорът да се придържа толкова плътно до сториборда. Това би обезкървило процеса от креативност. А смисълът на изкуството е в креативността и възможностите за промяна.

А как се промени професията ви за тези 25 години?

Променя се в посока доминиране на решенията на отделите за визуални ефекти, вместо тези на дизайнера на продукцията, както би било редно. Може би остарявам и изоставам, но това ми се струва доста притеснително. То е свързано и с доминирането на финансово насочените решения над креативността.

Кога започнахте да рисувате?

Бях малък. Баща ми, Бог да го благослови, беше в кралския флот и прекарваше голяма част от времето си на плавателни съдове. По време на отпуските му, когато отивахме на ваканция, винаги имаше ден, в който просто си сядахме в караваната и рисувахме. И си спомням как един ден ми направи впечатление, че вместо да нарисувам една лодка като триъгълник, тя беше различна. Имаше дълбочина и перспектива и изведнъж рисунката престана да бъде едноизмерна. Бил съм шест-седемгодишен. Беше важен момент. И знаеш ли, мисля си, че ако някой иска да прави нещо в живота си, е хубаво да знае, че трябва да го практикува много и да не спира да се усъвършенства, да не спира да се учи. 10 000 часа практика не те правят добър. Ако искаш да си добър в работата си, трябва да я правиш непрекъснато, да умееш да взаимодействаш с  другите, с колегите си, да умееш да общуваш.

С какво от работата си най-много се гордеете?

Харесваше ми да работя за „Хари Потър“. Беше като да имаш семейство. Правихме го 10 години. По-често прекарваш повече време с хората, с които работиш, вместо с близките си вкъщи. Екипът се превръща в голямо семейство и все още съм във връзка с много от колегите от този филм. Бяха фантастични. Беше абсолютно удоволствие да работим заедно.
Харесваше ми да работя и по филмите за „Джеймс Бонд“, по същите причини.  За „1917“ също беше много хубав опит, защото бяхме сравнително млад и малък екип. И се забавлявахме толкова много, историята, по която работихме, беше много готина. Всъщност отговорът на въпроса ти е – за мен е гордост, че хората да продължават да искат да работят с мен. За мен най-голямата награда е някой да ми каже: „Ти си добър! Ти можеш да свършиш тази работа“.