А от Ердоган получи ли похвала?

Не. Но пък имам няколко интересни спомена от тогава. Приготвихме за него официален обяд в хотел „Кемпински“ в София, когато бях главен готвач. Тогава Ердоган беше на посещение в България и обядваха със Сергей Станишев, който беше министър-председател, и още гости. По протокол всички присъстващи на обяда трябваше да седнат и да се хранят, след като Ердоган седне и започне първи.

Ердоган пристигна, поръча една ябълка. Отряза половината, предложи на Станишев, който благодари и отказа. И Ердоган, каза че не е много гладен и да продължат разговора в апартамента. Стана и тръгна, заедно с него и всички останали. И храната за 140 гости си остана така. Но това, което ме впечатли, че сред кроасаните и кафето за закуска беше поръчал и фреш от картофи. Обадих се да проверя и се оказа, че е точно така.

А какво си поръчваше Маргарет Тачър?

За нея съм готвил в „Риц“ в Лондон през 2006 г. Идваше поне три пъти седмично на обяд със свои гости. Когато в кухнята пристигаше поръчка за известна личност, я обявяваха с микрофон. Например: За Маргарет Тачър – стартер еди-какво си, еди-колко си риби, телешко. Тя обичаше ястия с трюфели и риба. Пак в „Риц“ имах честта да видя крал, тогава принц, Чарлз. В хотела имаше традиционен ден на овнешкото. Принц Чарлз беше негов патрон и мина да поздрави целия екип. Бяхме се наредили в шпалир.

Имаш много интересни срещи и със звезди в кулинарния свят – как попадна на работа в ресторантите на Пиер Гание и Яник Алено?

След „Риц“ в Англия, който имаше една звезда „Миш-лен“, много исках да практикувам и в ресторант със звезди „Мишлен“ във Франция – Меката на кулинарията. Направих списък от 50 ресторанта с една, с две и с три звезди „Мишлен“. Добър приятел на родителите ми живееше в Париж и беше шеф на поддръжката в магазин „Лафайет“. Той ми каза, че там всичко става с автобиография. Подготвих една и обиколихме ресторантите от списъка ми. Навсякъде я връчих на главния готвач или на управителя и казах, че си търся работа. От две-три места получих имейли, че нямали свободни места, но ако се открият, щели да ми се обадят. Никой не се обади.

Докато обикаляхме, видях ресторанта на Пиер Гание в една от преките на Шан-з-Елизе. Резервирах си маса за обяд. Седнах да хапна. Дойде шеф Гание. Представих му се – аз съм шеф Кустев от България. Казах му – искам да работя при теб без пари. Той извика асистентката си: „Магали! Кустев от понеделник е на работа при нас“. Питаха имам ли униформа, отговорих – разбира се. Работих там месец. Ресторантът на Пиер Гание беше с три звезди „Мишлен“, нивото на работа беше сравнимо с това в „Риц“. Разликата беше във виждането на главния готвач за ястията. След месец започнах по същия начин работа и в ресторанта на Яник Алено – „Павилион ле Дуайен“.

А малко по-рано почти спасих живота на Хестън Блументал.

Как така?

Запознах се с него през 2009 г. на кулинарния форум в Сан Себастиан – един от най-големите заедно с „Мадрид фюжън“. Отидох главно заради неговото шоу, макар всички най-добри световни главни готвачи да са там. Видях го случайно преди презентацията му, спрях го и му се представих. Казах, че съм дошъл, за да гледам него. Предложи да говорим след шоуто му зад кулисите. И когато отидох, ми даде координати, покани ме в ресторанта си Fat Duck. На следващия ден се засякохме на летището на Сан Себастиан в 6 ч. сутринта. Беше с още един приятел и един от големите бразилски готвачи. Поздравихме се, пита ме как съм. Отговарям – Добре! Питах него. Оплака се, че хич не му е добре. Болеше го глава от обикаляне по ресторанти, барове и тапас заведения с кулинарната легенда на баските Хуан Мари Арзак предишната вечер. „Много съм жаден“, сподели. Аз пък носех две бутилки вода. Веднага му дадох едната. Намерих чаши и за него, и за другите готвачи. Хестън ми каза: Ти ми спаси живота!

Каква е книгата, която подготвяш?

Името ѝ е „69 рецепти на шеф Кустев“. Следващата книга ще е „Шеф Кустев и приятели“. Отново ще включва 69 рецепти и заедно двете ще се продават на цена 69 лева.

Защо избра това число?

Защото съм нестандартен – забелязва шеф Кустев.