Припомняме един любим и очевидно неостаряващ текст на Ирина Иванова, който бе актуален както през далечната 2015, когато бе публикуван, така и сега.

Вчера - Хелуин, днес – Денят на народните будители.

Аз не съм израснала с Хелоуин естествено, не ми е от важните празници, обаче дъщеря ми всяка година ме навива да празнуваме, да поканим гости, да започнем да си събираме хелоуинска украса... И тази година взех, че се навих. Купихме тиквени фенери, декоративни мънички тикви за украса, окървавени бинтове и пластмасови триони и секири, черни наметала, шапки, маски, очила, изкуствени коси, носове. Кръвта в магазина беше свършила, за съжаление, обаче все пак някакви достойни костюми успяхме да скалъпим. Поканихме гости, направихме пуканки, печени плодове, варена царевица, кестени на скара и прочие и... някак взе че се получи. Децата играеха, кучето със светещи рогца на главата скачаше и пукаше страшните балони без въобще да му пука, ние си слушахме музика.

Та сега се чудя какъв е чак толкова проблемът на някои хора с този Хелоуин. Не бил български празник!!! Ако някой не е разбрал все още – за добро или за лошо живеем в свят, който вече години наред неистово се глобализира, къде успешно, къде не. Дали е хубав или не този процес никой от нас не може да каже. От една страна е трагичен, от друга е логичен и необратим. Да, ако човек има капаци на очите може да си повтаря като развалена грамофонна плоча за дяволската унификация и т.н., но това е само едната страна на монетата. Аз пък преди 15-ина години, когато за първи път след промените пътувах в чужбина – сама, с автобус при това – бях толкова щастлива, че там, в Манхайм, Германия, ги има веригите за бързо хранене, банките и разни други неща, които си ги имаше вече и в София, и така се чувствах малко повече като у дома. Това, разбира се, е възможно най-простият, най-елементарният пример за ефекта на глобализация.

И какво въобще означава „българщина“ също е важно да се помисли, защото старите български обичаи, които помнеше и моята баба са си включвали всякакви карнавални обреди със страшни маски и деца, които обикалят, за да им дават сушени плодове и ябълки. Това са си продължения на прастарите сатурналии и прочие празници, които са съществували винаги и навсякъде. Така че това е много несъстоятелна дискусия. Ама защо точно в деня на американския Хелоуин ще го празнуваме? Ами защото чрез интернет целият свят се настройва на една вълна, затова. Пък и никой не е опрял кървавия си пластмасов сатър в гърлата на непразнуващите. Като не ти се празнува – не празнуваш. Само манифестациите бяха задължителни.

Да, и ето днес е Денят на народните будители. Как ще го празнуваме? Ще се съберем ли с близките си хора? Имаме ли ритуал за този празник? Защото няма празник без ритуал. Невъзможен е такъв празник. Какво ще правим днес е въпросът, а не дали сме празнували Хелоуин вчера. Ще си купим книги може би? Ще четем книги? Не знам. Как се празнува Денят на народните будители? Ще хейтваме във форуми и във фейсбук?

На нас този празник интересен ли ни е, важен ли ни е? Имам чувството, че не е. Нямаме си приказка за него, нямаме легенда, нямаме традиция. Да, децата знаят, че почитаме Паисии Хилендарски, Любен Каравелов, Васил Левски, Георги Раковски, Иван Вазов и други. В училище им казват и те после ни препредават и на нас. Добре че са те да ни подсещат, защото ми прави впечатление, че всяка година все се намира някой, който дълбокомислено да повдигне въпроса: А кои всъщност са народните будители? Ето този въпрос, уважаеми читатели, ни съсипва празника според мен. Няма да има празник докато продължаваме да питаме кои всъщност са народните будители.

Според мен имената на народните будители трябва да са „изсечени“ в съзнанието на всеки от нас както образите на четиримата американски президенти, известни като бащите на Америка, са изсечени в скалите на планината Ръшмор. И по-добре да се занимаваме с това, отколкото с Хелоуин, по-градивно ми се струва.

И все пак: Честит Ден на народните будители на всички българи! Поне да се разберем кои са те веднъж завинаги.