Била си изкушена и от модата също?
М.: Кое младо момиче не е?! На 19 г. нямах представа, че ще се занимавам с музика, макар че винаги съм се интересувала от нея и от изкуството въобще.

Интересно е, че още от дете животът ти се случва на път и с куфари?
М.: Да, и нищо не се е променило в това отношение.

Къде ти е най-уютно? Сигурно в самолета?
М.: Най-добре се чувствам на сцената.

Кой беше най-големият урок, който научи благодарение на катастрофата в твоя живот? Какво промени тя в теб?
М.: Може би ме превърна във войник. Постави ми задача, за която беше необходимо много време да се справя.
Най-голямото предизвикателство, когато преживееш нещо толкова голямо, което те хвърля в хаоса, е да се върнеш обратно към твоя подреден и планиран живот. Даваш си сметка, че нямаш абсолютно никакъв контрол над случващото се, че не можеш да контролираш дори мислите и действията си, плановете си, представите си. Осъзнаваш, че нищо не се случва както си си го представил и както си го планирал. Все едно съдбата се намесва. Налага се да забавиш ход и осъзнаваш, че има по-голям план и вероятно възможност да се случи нещо още по-хубаво от очакванията ти. Не можех да виждам, да говоря, да чета, да чувам, да ходя. Можех да разчитам само на ръцете си. Краката не ми служеха. Седем дни в седмицата минаваха лекари на консултация и непрекъснато се оказваше, че трябва да се справя с нещо ново. Преодолях слоеве след слоеве от невъзможност.

Представи си как на 19 се учиш да четеш тепърва. И първите букви, с които се учиш, са толкова големи (показва с ръце), а едното ти око се криви в друга посока.
Всичко в мен беше счупено. И тогава някой ми даде книга. Тя беше за будизъм. В нея прочетох, че лошите неща се случват на добри хора. Благодарение на нея осъзнах, че единственото, с което разполагаме, е собствената ни енергия. И ако можеш да се концентрираш да я развиеш, всичко останало ще заработи.

Тогава разбрах, че смисълът не е в това каква кола караш, какви обувки носиш или в каква къща живееш. Смисълът е в това да можеш всеки ден тези 24 часа да даваш най-доброто, на което си способен, и да си търпелив със себе си, защото така ще продължаваш да растеш до края на живота си. Спомням си как си дадох сметка, че ако се фокусирам просто върху това да бъда добър човек, всичко останало ще бъде окей.

Никой от нас не знае всичко, нито пък е велика личност. Дошли сме тук, за да извървим път. Даваш си сметка, че непрекъснато чукаш на вратата на възможностите и че възможностите да живеем хубав живот сa толкова много и богати. И смисълът е, когато наближат последните дни, когато се върнеш назад, да имаш съзнанието, че си получила живота като подарък и си направила най-доброто, за да го заслужиш.

Интересно ми е, че готвиш. Четох, че искаш да имаш кухня в хотелската си стая?
М.: Преди години беше така, да, но не се е случвало поне от 15 години. Има много прекрасни места, на които мога да намеря храната, която ми е необходима.
Тук хапвам шопска салата и каквото има в менюто. Човек просто трябва да се движи с потока. Когато се прибера, ще се върна към микробиотичната храна. А в България сме толкова за кратко. И съжалявам, че трябва да си тръгваме. Много се надявах, че ще мога да се срещна с „Мистерията на българските гласове“. Слушах техен запис преди 20 години. Изключителни са. Хармониите им са неземни. И бяха в списъка ми с десетте неща, които най-много искам да видя.
Вчера, докато се прибирахме, видях едно момиче на улицата, облечено в носия. Пееше народна песен. Почувствах се толкова щастлива. Тази музика наистина много ми харесва. В очите ми се появиха сълзи. Чувствам се толкова щастлива тук. Надявам се някой ден да мога да видя и да слушам на живо „Мистерията на българските гласове“. Трябва да ме поканите отново на концерт.