В Егина се издава първият вестник, а Никос Пероглу внася първото дърво шамфъстък от Сирия и няколко десетилетия по-късно отглеждането на шамфъстък се превръща в основен поминък на острова, който ще накара местните да изкоренят лозите и да прославят острова с най-вкусния шамфъстък в света.

Тук растат още маслинови, бадемови, смокинови и лимонови дървета, а егинци пеят онази стара гръцка песен за търпение, търпение, търпение, докато небето стане по-синьо и разцъфти лимоновото дърво. Цъфтят и зукуми, жасмини, ароматни подправки, красиви цветя и кактуси. Вода няма на острова. Тя пристига с кораби, затова и всички зеленчуци идват от континента.

Може ли да се опише Егина с малко думи? Непосилна задача.

Сред сградите, които изграждат духа на острова, е Храмът на Афея, разположен на хълм с височина от 160 метра. Заобиколен е от борови дървета. За Афея се знае, че е богиня, почитана само тук, дошла е от о. Крит. Скочила в морето, за да не се омъжи, и доплувала до Егина.

Скрила се на хълма, посветен на Артемида, и измолила закрила от богинята. Артемида я превърнала в невидима, откъдето и новото ѝ име – Афея. Построили храм в нейна чест от камък с жълт цвят, който местните наричат „пури“. Основен строителен материал е тук този камък и от него идва характерният бледожълтеникав оттенък на острова. Смята се, че храмът служи като образец за построяването на Партенона и буди възхита отдалеч.

Една от първите гледки, които виждат очите на човека, пристигнал на острова, е малката църквичка „Св. Николай“, построена през 17. в. от камък. Прозираща зад рибарските лодки и корабите, тя е със семпли бели изчистени линии и, заедно с църквата Панагица – в другия край на пристанището, са емблема на столичния град, на острова и на пристанището. В нея се отбиват рибарите и тръгналите на дълъг път, за да измолят закрила от светеца.  

Сред кафенетата до морето – отличен начин да прекараш времето, загледан във водата или във вечерната разходка по залез-слънце на семействата, всеки има своята история. На чаша кафе или узо, поднесено с печен октопод на скара или шамфъстък и осолени бадеми, можеш да чуеш истории от времето на старата Егина, за която възрастните си спомнят с носталгия; да научиш новините, които си пропуснал, да подсладиш живота си с лукумадес, обилно залети със захарен сироп и канела, да ядеш сладкиши, да чуеш клюките, които жените нямат търпение да споделят, или да видиш как малките рибарски лодки напускат вечер пристанището, снабдени с лампи, за да привличат рибите.

Лампите се виждат и в далечината, а св. Николай се грижи да са на пристанището всички, плавали в нощното море. Хората не искат да се модернизират. И това така им харесва!

Островът има собствен ритъм. Пленена от светлината на Егина, която пленява и Казандзакис, лесно намерих къщата му. Строи я през 1936–1937 г. и живее в нея в продължение на десет години със съпругата си Елени, за да напише на острова най-важните си книги.