Моузес Налока е международно признат мотивационен говорител, коуч, НЛП специалист, предприемач и съосновател на Worldwide Experts (Академия за консултиране на ръководители на високо ниво). Семейството му емигрира в Италия, когато е на шест. Там той учи право, но разочарован от системата на правосъдието, не завършва. На 23 години започва първия си бизнес. По време на четвъртия, в който се проваля за пореден път, среща първия си бизнес треньор. И разбира, че бизнесът на всеки е отражение на неговата личност. С промотирането на семинара на Тони Робинс „Освободи силата в теб“ през 2019 г. в България Моузес надхвърля всички търговски рекорди на компанията на световната звезда – учител по самоусъвършенстване, “Success Resources“.

През последните четири години е част от най-близкото му обкръжение. У нас Моузес е популярен и с приноса си за блестящото представяне на Ивет Горанова на Олимпийските игри в Токио, на които тя спечели златен медал по карате, след съвместната им работа.  На пролетния Панаир на книгата Моузес Налока представи новото си заглавие „Повече“ от изд. „Кибеа“.

Книгата „Повече“ започва с твоя разказ за две драматични събития в живота ти – войници пребиват родителите ти, докато майка ти е бременна с теб и ти се раждаш два месеца и половина по-рано, а след това малкият ти брат е блъснат от кола на четири годинки на излизане от детската градина и умира. Как е възможно човек да се съхрани след подобни събития, да продължава да се усмихва и да е отворен и любопитен към живота?

Мога да ти изброя поне две причини – първо, всеки от нас се ражда шампион – появата му е победа на един сперматозоид над милиони, и второ – всеки идва с определено предназначение.

Брат ми загина в катастрофа на четири годинки, но продължава да живее в моите разкази и да влияе на много хора. И вдъхновява толкова родители, които минават през подобна болка. Историята му учи на прошка, защото майка ми прости на човека, който го е бутнал. И е поука, че в тези моменти хората трябва да се обединят и да се подкрепят взаимно. За съжаление, когато моята майка имаше нужда от мъж до себе си, който да бъде до нея и да я подкрепи, баща ми се затвори, може би се почувства виновен за случилото се и че не е бил наоколо, за да защити семейството си. Но това ме провокира да посветя цяла глава от книгата си на благодарността.

Защото тя е най-бързият начин да минете през препятствия и да получите възможно най-много от живота.
Хората сме склонни да се концентрираме повече върху това, което нямаме. Така то се увеличава. Благодарността за това, което имаме, ни помага да видим какво сме в момента, да го оценим, да се отворим да получаваме повече, да правим добро. Хубаво е благодарността да не се бърка с позитивизъм. Той понякога пречи на ясната преценка. А благодарността ни помага да надхвърлим границите на мисленето си и да потърсим възможности. Така пък следваме универсалния вселенски закон на развитието.  

За мен посоката не е към успеха, защото успехът е резултат. Винаги съм търсил повече мъдрост, повече любов вместо случайни връзки. Нашата отговорност е да търсим повече от това, което имаме. Ако спрем да го правим, спираме да се развиваме, изпадаме в ситуацията, в която някой друг ще трябва да взима решения вместо нас. И е много възможно тези решения да не ни харесват.

В книгата си говориш за два основни страха – човек да не бъде отхвърлен и да не бъде обичан. Как можем да се справим с тях?

Не можем. Можем да се научим да ги приемаме и да танцуваме с тях. Когато се страхуваш какво ще се случи, ако трябва да направиш нещо ново, трябва да приемеш възможността за провал. Съвършенство няма. То е илюзия. Ти си съвършена в твоето несъвършенство.

В момента, в който допуснеш възможността за провал, страхът става по-малък. И тогава е хубаво да си дадеш сметка, че дори и да се провалиш в това, в края на деня то няма да промени представата ти за теб самата, няма да определи това, което си. Както и да внимаваш за негативните си мисли. 75% от мислите ни са такива. От нас зависи колко време да им отделяме, тоест колко енергия да им дадем.

В книгата „Повече“ споделяш, че отношението на баща ти към парите се е отразило и на твоя начин на мислене. Какво беше то и как успя да го промениш?

За моя баща всичко беше много скъпо и не можехме да си го позволим. Казваше го непрекъснато. Когато си абсолютно убеден в нещо, то те спира да опитваш и се превръща в препятствие по пътя ти. Дори на етап, в който вече бях директор и получавах много, много добри пари, харчех за неща, за които не си давах сметка, че не са ми необходими, и те не ми стигаха до края на месеца.

На едно събитие ми направи впечатление, че казаха, че ако човек повтаря едни и същи грешки, значи нещо не знае. И ми стана интересно да разбера какво не знам. Започнах да се обучавам във връзка с финансите и осъзнах, че трябва да променя настройката си към тях.

И как го направи?

Първо, подредих приоритетите си. Всичко, което печелех, го разделях на четири. Реших да изхарчвам само 70%, 10% да спестявам, 10% да инвестирам в бъдещето, тоест заделях пари настрани, и останалите 10%  дарявах, за да върна обратно на обществото, защото парите трябва да са като поток. И в момента, в който започнах да го правя, нещата се обърнаха. И се получи промяна в посока изобилие. Защото хем започваш да се грижиш за другите, хем отделяш настрана за себе си.

Кои са най-големите приоритети, в които инвестираш 70%?

Инвестирай в себе си. Ти си най-важният си актив. Ако не инвестираш в себе си, няма да има никаква въз-
връщаемост. Това, което си сега, е резултат от инвестициите, които си направила в миналото. Инвестициите, които правя сега, са моите инвестиции в Моузес през следващите пет години.

Каква е тайната на успеха?

Много пъти са ми задавали този въпрос. На този етап мисля, че отговорът е само един. Успехът е директно пропорционално свързан с начина, по който виждаш себе си. Защото ти играеш ролята, която сам виждаш за себе си. Ако усещаш себе си като изключително човешко същество, за такъв ще се представиш. Ако се приемаш за слабо нещастно момиченце от малък град, ще изглеждаш така. Някои отстрани могат да приемат успеха ти за арогантност и да го атакуват. И тогава всичко е наред. Щом те нападат, значи правиш нещо добро. Имаш ли хейтъри, значи правиш нещо добро. Ако нямаш хейтъри, значи не допринасяш с нищо.

Коя е най-тежката ти битка?

Много са, макар че не ги наричам битки, по-скоро предизвикателства. Едно от най-големите ми предизвикателства е да се обичам повече. Защото съм много състезателен тип и винаги искам най-доброто. Имам високи стандарти. И съм много критичен към себе си. Мога да изнеса фантастична реч пред 5000 души. Ефектът да е невероятен. Но когато приключа, да се сетя за всичко, което не съм направил съвършено. Това ми помага да се самоусъвършенствам, но понякога просто трябва да си почина и да празнувам.