Как да изядем един сандвич, за да свършим нещо добро за здравето си? Отговор дава Джеси Инчауспе, здравен инфлуенсър със сериозна академична подготовка зад гърба си. Родена във Франция през 1992 г., тя завършва математика в лондонския Кингс Колидж и биохимия в университета „Джорджтаун“ във Вашингтон.

Поводът да се замисли сериозно за здравето си е болезнен. На 19 г. отива с приятели на почивка на Хаваите. По време на разходка в джунглата компанията решава, че скачането от водопад е чудесна идея. Джеси пада лошо във водата и вторият ѝ гръден прешлен се пръсва на четиринайсет парчета. Следва тежка операция, поставят ѝ шест осемсантиметрови метални пластини в гръбначния стълб.

След неизбежната депресия решава, че трябва да разбере по-добре как работи тялото ѝ и как да общува с него. Започва да се занимава с генетика. През 2019 г. създава в Инстаграм акаунта „Богинята на глюкозата“ – @glucosegoddess, в който обменя с хиляди свои последователи информация за ролята на глюкозата за физическото и психическото ни здраве. Книгата ѝ „Глюкозната революция“, излязла през 2022 г., става бестселър във Франция, САЩ, Англия, Австралия, Испания и Германия, а за по-малко от година е преведена на повече от 30 езика.    

Опирайки се на над 300 научни изследвания, на собствения си опит, както и на преживяното от свои последователи, Джеси Инчауспе включ-ва в книгата си и десет простички съвета, с които да влезем в добра форма и да сме енергични. Диабетици, сърдечноболни, хора със свръхтегло, вечно гладните, преуморените, потиснатите, тревожните могат да използват„хаковете“ на Джеси, за да се радват пълноценно на живота.

Тя развенчава и някои здравословни митове, най-сладкият сред които е, че има здравословна захар: „Всъщност няма разлика между трапезната захар и нито един от тези продукти: сироп от агаве, кафява захар, захар от карамел, кокосова захар, сладкарска захар, захар демерара, изпарен сок от захарна тръстика, мед, захар мусковадо, кленов сироп, меласа, палмова захар, захар от дървото палмира, турбинадо (сурова) захар. Всички те са съставени от молекули глюкоза и фруктоза. Просто се опаковат по различен начин, наричат се по различен начин и се продават на различни цени.“

Бернадет, която не е диабетичка, прилага този наш полезен съвет, този „хак“, както е модно да наричаме някои хитрини, към които прибягваме във всекидневието, не защото иска да отслабне (приятелките ѝ я предупреждават, че след менопаузата е невъзможно да свали килограми), а просто защото иска да се чувства по-добре. Опитите ѝ да отслабне са спрели преди няколко години. Било ѝ омръзнало да брои калориите. Пробвала периодично гладуване, но то не ѝ помогнало.

На 57-годишна възраст Бернадет най-много се притеснявала от слабото си енергийно ниво. Всеки следобед, като по часовник, тя се чувствала толкова уморена, че поглеждала към пода на работното си място, в банката или в кафенето и си мислела: Ако можех да легна там, щях приказно да си подремна. За да преживее следобеда, тя ядяла шоколадови блокчета. Но вечер трудно заспивала и всяка сутрин се събуждала към четири часа.

Бернадет научила за първи път за глюкозните пикове от акаунта „Богинята на глюкозата“ (Glucose Goddess) в Инстаграм. Тя не била измервала глюкозните си нива, но решила да опита този хак, за да види дали може да ѝ помогне.
Когато на следващия ден на обед се озовала в кухнята си, а на плота разполагала със съставките за обичайния си сандвич, си спомнила за правилото „първо зеленчуци, после протеини и мазнини, накрая въглехидрати“ и си помислила: „Хм... Вместо да подреждам всичко и да ям сандвича като едно цяло, бих могла да изям първо салатата и киселите краставички, след това рибата тон, а после препечения хляб“. Поставила всяко от тях в чинията и изяла новопокръстения си „деконструиран сандвич“.

Бернадет е човек на навика и вечерята ѝ обикновено е пържола със зеленчуци и паста. Затова този ден тя изяла първо зеленчуците и месото, а после пастата. В нито един момент не променила количеството на храната, само реда, по който я приемала.

На следващия ден, за голяма своя изненада, се събудила отпочинала за първи път от месеци. Когато посегнала към телефона си, за да провери колко е часът, видяла, че е 7 ч. сутринта – с часове по-късно от времето, когато обикновено отваряла очи. Знам, че това звучи налудничаво – Бернадет също го сметнала за налудничаво. Но същевременно била въодушевена. Затова продължила да разгражда сандвичите си и да яде пастата си последна вечер.
След три дни копнежът ѝ за следобедна дрямка изчезнал. Била изпълнена с енергия. Не се била чувствала така добре от години. Когато отишла до супермаркета, вместо да се запаси с шоколадови блокчета както обикновено, не изпитала изобщо нужда да си ги купува. „Беше толкова освобождаващо“, казва тя.

Преди да промени начина си на хранене, Бернадет изпитва симптомите на глюкозен срив следобед. Тя копнее за дрямка. Мозъкът ѝ е изпратил добронамерено, но неправилно предупреждение: имаме малко енергия, трябва да хапнем нещо. Тя потърсва шоколадово блокче и веднага го изяжда. Шоколадовото блокче кара нивата на глюкозата ѝ да се изстрелят отново нагоре, след което скоро отново падат. Шеметно влакче в увеселителен парк.

Когато Бернадет променя реда на приемане на храната, скокът, който предизвиква, е по-малък, така че спадът е по-слабо изразен. Тя се чувства не толкова гладна и уморена в следобедните часове. Влакчето на ужасите спира плавно.
Има научно обяснение за тази промяна в чувството ѝ за глад: изследователският екип от „Корнел“ доказа, че ако ядем храната си в неправилен ред (първо нишестето и захарите), грелинът, нашият хормон на глада, се връща към нивата си отпреди хранене само два часа по-късно. Ако ядем храната си в правилния ред (нишестето и захарите последни), грелинът остава потиснат за много по-дълго време. (Те не са измервали стойностите му след три часа, но като следя тенденциите, мисля, би било оправдано да се каже, че той остава понижен в продължение на пет-шест часа.)

Проучванията показват също, че при жените в постменопауза диетата с по-слаби скокове на глюкозата е свързана с по-малко безсъние. Нещо повече, когато спим по-добре, вземаме по-добри решения и е по-лесно да намерим мотивация да направим нещо добро за себе си. Бернадет се почувствала така – тя дори започнала да се разхожда следобед.
Девет дни след това, което чувствала като най-лесната промяна в начина си на живот, опитвана някога, дънките на Бернадет започнали да ѝ стягат по-малко. Тя се качила на кантара и за своя изненада установила, че е свалила над два килограма. За малко повече от седмица смъкнала почти една трета от теглото, натрупано след менопаузата, без дори да се опитва.

Помнете, че в пилотската кабина на тялото ни поставянето на глюкозния лост в правилната позиция е най-мощното нещо, което можем да направим. Последствията често са изненадващи, като например непредвидено отслабване. И както виждате, началото е нещо толкова лесно като храненето в правилния ред.