Лерос е част от Додеканезите (група от 12 острова). През 1912 г. островната група е окупирана от италианците, а Мусолини превръща Лерос във военноморска база.

До 1947 г. Додеканезите са италианска територия, тогава е формиран до голяма степен архитектурният облик на Лерос и в частност на град Лаки.

Остров Лерос е разположен в южната част на Егейско море. Намира се на 317 км (197 мили) от атинското пристанище Пирея, откъдето може да се стигне с ферибот за 9 часа или с 45-минутен полет от Атина. Населението на Лерос е около 8000 души.

Лерос е само на няколко мили (20) от Турция. За разлика от своите додеканезки доста по-големи и известни събратя Кос и Родос, се определя като сравнително непопулярна дестинация. 

И това всъщност е хубаво – на Лерос не очаквайте тълпи туристи, а възможност за пълноценна почивка с автентична атмосфера. Малък таен рай.

Лерос е едновременно семпъл и интимен. Времето тук не бърза, сиестата се спазва ежедневно, а отношението на местните към посетителите е топло и приятелско. Това е идеалният гръцки остров за двойки, които търсят уединение и спокойствие.

Въпреки скромните си 55 кв. км Лерос крие куп забележителности и много, много история.

Не пропускайте красивото пристанище Агия Марина, което е само на 10 минути пеша от столицата Платанос (в северната част на острова). Южно от Платанос, на 5 минути пеша, е живописното рибарско село Пантели, известно със своите таверни.

Ако сте любители на историята и археологията, а и да не сте, трябва задължително да стигнете до замъка и крепостта на хълма Апитики. В съседство на средновековния замък, по билото, с изглед към ярко оцветените калдъръмени градове на фона на голямото морско синьо, са подредени вятърни мелници.

На 14 август, ден преди Празника на Дева Мария, поклонници изкачват 400-те стъпала от Агия Марина до замъка, за да посетят църквата в двора на замъка и да отдадат почит на Богородица. Следва празненство с вкусна храна и танци в местните ресторанти и домове.

На Лерос има общо 155 църкви и манастири. Струва си да се видят и църквата „Свети Йоан Евангелист“ в Лаки, една от най-интересните по рода си в цялата група на Додеканезите заради мозайките от 11 век; църквата „Свети Георги“; параклиса „Свети Исидор“ (Agios Isidoros) върху скала над морето и др.

Любопитни места са също Военният музей, който се помещава в тунел, и Подводният музей, където могат да се видят останки от кораби от времето на Втората световна война.

Главният крайбрежен път на Лаки е осеян с големи паметници на модернизма от началото на 20 век (т.нар. модернизъм на Мусолини). И докато архитектурата на Лаки в стил ар деко и организираното градско оформление не са това, което хората очакват от гръцки остров, със сигурност на града не му липсва чар.

Лаки успява да замени Платанос като основен бизнес център на острова, предлагайки супермаркети, бутици, кафенета и ресторанти. Разполага и с ново яхтено пристанище, което подпомага яхтената общност.

И завършваме с най-важното, а именно плажовете. На Лерос има плажове за всеки вкус – за релакс или гмуркане, повечето са с камъчета, не с пясък.

Ако искате изолация, заложете на плажовете Агия Куира и Свети Спиридон, Блефутис и Мерикия. До Крифос, един от най-красивите плажове на острова, може да се стигне само по вода. Ксирокамбос, който е в южната част, предлага условия за гмуркане и красиви панорамни гледки. А Гурна ще ви донесе усещането за ваш собствен плаж.