Има едно прекрасно хайку на Мацуо Башо „Лятна трева – единствена следа от блянове на воини“… Това беше отклонение. А градините наистина изискват непрестанни грижи...
Надя: Японската градина особено. Много повече от европейските. В Япония съм виждала как 4–5 души обработват един бор – игличка по игличка, на стълби, опаковани срещу насекоми, долу жени, клекнали около ствола, почистват мъха, действат като прецизни козметици... Нашите клиенти на японски градини често го забравят и винаги обяснявам, че после градината трябва да се поддържа от подготвени хора, и то непрекъснато и много стриктно.

Това внимание към детайла има ли го при Йоши в ежедневието? И не е ли малко изнервящо?  
Надя: О, да, особено при готвенето, Йоши се концентрира на сто процента върху вкуса – какво да добави, кога, как, с каква температура да е ястието при сервиране. В същото време около него може да е пълен хаос, все едно бомба е паднала. Премълчавам и се опитвам да не виждам какво има наоколо. За мен е важно всичко в кухнята да е в ред и почистено и тогава да сервирам.
Йоши: Особено за сушито времето на консумация е много важно, защото вкусът и видът се променят бързо. Детайлите наистина са много важни. Чета рецепти за азиатска кухня в интернет и винаги мисля защо се прави точно така, а не иначе, както и че тези рецепти са условни, защото зелето, расло на едно място, е различно от зелето, расло на друго място, водата също е различна…  

И това, докато четеш рецепта в интернет?! Йоши явно анализира, докато готви. И в отношенията ли ви е така, Надя?
Надя: Да, Йоши винаги анализира, дълбае, понякога много хладнокръвно, понякога ме разсмива това.

За какво спорите най-често?
И двамата в един глас: Много спорим.
Надя: Викаме. И двамата не отстъпваме. В крайна сметка в проектите има и от двама ни. Никой не игнорира другия, но коства доста енергия постигането на баланс. Е, с годините все по-малко спорим в битов аспект.

Надя, какво все не може да проумее Йоши?
Например че искам мивката да се оставя по точно определен начин, след като е готвил, че обувките и чехлите трябва да са на съответните места…    

Йоши, какво все не може да разбере Надя?
Че не визията е толкова важна, а дълбочината.

Какво виждате в синовете си?
Надя: Йоани е много артистичен, той е слънчевата радост. Юки е по-затворен, много чувствителен. Макар че повечето време живеят тук, усещам типично японски реакции. Юки има много силно чувство за чест и дълг, нещо, което няма как да види в другите деца на неговата възраст, някакъв древен японски човек виж-
дам в него.
Йоши: ДНК, виждам ДНК. Има неща, в които са напъл-
но като мен, виждам неща от баща си, от дядо си. И това е много важно. Свързват ни невидими нишки – от Токио до София.