Как балансира животът в Дълбок дол живота ви в центъра на София?
Надя: Там и работим, и почиваме.  Има една снимка например, на която Йоши пише текст за списание Bravacasa, снимала съм го на терасата, вижда се и цъфналата ябълка. Имаме си впечатляваща библиотека. Преди години беше трудно да решим какво ще правим с библиотеката на бащата на Йоши в Токио. Купуването на книги беше негова страст и малко преди да напусне този свят, Йоши му обеща, че ще се погрижи за книгите. Така, натоварени в един контейтер, дойдоха от Токио в Дълбок дол и старата плевня стана техен нов дом.

Иначе къщата все иска грижи – по градината или вътре нещо да се ремонтира, да се донаправи…
Йоши: Къщата е за цял живот работа. А и градината – аз правя всичко като бонсаи, даже и дивите джанки ги подрязвам и оформям, а това е дълъг процес, нужни са години, за да се постигне резултат.  
Надя: Щом едно нещо е израсло и го има, искаме да влезе в системата на градината. Сега си правим външна баня – ротембуро – дали ще е дървена вана, или ще изградим нещо, все още го мислим. Но и двамата сме щастливи там. Колкото и работа да има, все остава време да постоиш, да погледаш.

От години имате кауза – възстановяването на минералните бани у нас. Кой е по-устойчивият в следването на каузите? Кой обикновено дава крилете? Кой първи е готов да се откаже?
Надя: Тръгнахме и двамата много амбицирано. Йоши се умори от това, че тук много се говори, но не се прави нищо. Реши, че няма смисъл да влага много енергия. Аз още продължавам.
Йоши: Това си е работа, която трябва да свършат самите българи. Ако се започне нещо – аз ще помогна. Поканих световния архитект Кенго Кума да участваме заедно в Отворена покана за концепция за Централна минерална баня в София. Той видя банята, пи вода оттам. Беше съгласен да правим нещата по реставрацията заедно. Общината не предприе нищо. А в Япония един от най-важните ресурси за туризма са минералните извори и бани.
Надя: Продължаваме да работим много активно поне няколко минерални бани да се възстановят, да заработят и да се ползват. Като тип и принцип те са много близки до японските, с тази разлика, че в Япония се поддържат и в Токио има много такива обществени бани. Това, че вкъщи имаш баня, е друго, тя не е с минерална вода, а минералните води са безценни. Тук е имало такава култура на традиционните практики за посещение на минерални бани, но е изгубена. Виждаме колко често неправилно се ползват и СПА центровете – има хора, които безкрайно дълго се киснат в джакузито, докато пият алкохол и ядат кебапчета, нещо, което е напълно неприемливо.   
Йоши: Има голям потенциал, който отива ей така. Ресурсите се пропиляват. Това е много жалко. В Борисовата градина е имало японска градина с кленове и вишни, дарени от японския император. Сега кой знае за това? Всичко е потънало в треви.