Какво кара душата ти да лети?

Когато видя много талантливо произведение или изпълнение, или таланта на някого. В такива моменти мога да се разплача от щастие, от възхищение.

Кога за първи път получи пари за това, че играеш?

Бях на девет. Приеха ме в детската театрална трупа при „Сълза и смях“ при великия известен Бончо Урумов, светла му памет. От тази школа излязоха почти всички от големите ни актьори днес. Аз бях най-малката. Бончо Урумов дори не трябваше да ме взима, защото всички бяха по-големи, но каза, че вижда нещо много интересно в мен, и ме взе. Та тогава от Националната телевизия дойдоха за кастинг за деца за детски филмчета. И ме взеха. Участвах в 9–10. Мама ме водеше на снимки. Хонорарът ми беше сериозен, съпоставим със заплатите на родителите ми. Вероятно съм давала парите на тях. И продължих да снимам и да печеля – и в чужди филми, като дойдоха UFO и „Ню Бояна“. И винаги съм помагала много на родителите си.

За една майка и трите ѝ дъщери. Казва се „Дъщерите на София“ и е много личен наш проект. Двете с Койна го измислихме, създадохме, инициирахме. Искахме да разкажем женска история, в чийто център да са жените и това, което се случва в тях и между тях, без да е феминистка. Обърнахме се към Рене Карабаш – една от моите любими млади български поетеси, писателки и актриса, която спечели наградата за женска роля във филма „Безбог“ на фестивала в Сараево. Разказахме ѝ какво си представяме. Тя ни го написа. Дъщерята на Александър Морфов и на Рени – Неда, ще ни бъде режисьор. В главните роли сме Цветана Манева, Койна Русева, аз и Радина Кърджилова.

С Койна сме креативни продуценти. И историята е за загадъчен, леко страшен и неприятен инцидент, който събира трите сестри и майка им на брега на морето в лятната им къща. Налага се да останат. Помежду им изплуват тайни от миналото, разглеждат се теми, които вълнуват всяка жена – дали е задължително една майка да бъде щастлива в майчинството си, възможно ли е да обвиняваш децата си за неслучили се неща, въпреки че ги обичаш, задължително ли е една жена да има дете. В никакъв случай историята не е назидателна, има и хумор, и е красива.  

Трудно е, но се надяваме всичко да е наред и септември да започнем да снимаме. Вече сме представили проекта на фестивала „Сърцето на Европа“ в Полша и сме на първо място като проект сред 50 други сериала от Източна Европа. Подкрепя ни и БНТ.

На какво би искала да научиш дъщерите си?

Много искам да са възпитани хора, да казват добър ден, довиждане, да стават от местата си, когато има възрастен човек, да знаят какво можеш и какво никога не можеш да кажеш на учител и на възрастен човек. Искам да учат. За мен образованието е много важно. И двете – и Ема, и Бубето, са във великолепни училища и много добре образовани. Буба завършва Испанската гимназия и иска да учи в Италия хуманитаристика, нещо свързано с литература, драма, картини, театър, кино. А пък Ема още не е решила, но е истински отдадена. Учи в „Света София“, където подготовката им е много сериозна и изисква много усилия от страна на децата. Пълна отличничка и по математика, и по литература. Английският ѝ е на ниво С.

Уча ги, че имаме шанс да живеем във време, за което всички жени от предишните епохи са мечтаели – че имаме права, свобода. Жената се поставя в центъра на света. И че те трябва да живеят така, че да не зависят от мъж. Да си имат професия, да не си остават вкъщи като домакини, надяващи се мъжът да ги обича вечно и да не могат да се справят без него. Да могат сами. И мисля, че те вече са такива.