А ти какво си научила за жените от майка ти?

Мама ми е най-близкият човек в живота. Не само на мен, но и на сестра ми, на моите деца. Тя е повече от майка. Тя е духът в семейството. Тя ни е силата. Каквото и да ми се случи, дори и да е най-страшното, в момента, в който ѝ се обадя по телефона или да я видя, и само да ѝ го кажа, това нещо спира да е толкова страшно. Става поносимо страшно, с което някак си ще се справя. Толкова е силна връзката ни с нея, и моята, и на децата ми с баба им. Научила ме е много да се грижа за себе си. Спомням си грижите, които полагаше, когато беше млада, как си правеше маска на лицето с хума, мента и мед. Тогава времената бяха такива. И колко е красива, и как се грижи за себе си.

И аз понеже живея сред това, и аз започнах. Дала ми е съвет и за момчетата в моя живот, който винаги съм следвала: „Каквото и да се случи, дори да се разделиш с гаджето си, с приятеля си, или някой да ти се обясни в любов, а пък ти да не можеш да отвърнеш на чувствата му, винаги пази достойнството на мъжа срещу теб. И ще видиш, че дори раздялата няма да се случи зле, че няма да имате проблем, преживявайки тази раздяла“. Това е хубав съвет.

Какво харесваш и какво не харесваш в себе си?

Не харесвам, че прекалено много завися от настроенията си. И се опитвам да работя върху това. Понякога успявам повече, понякога по-малко. Харесвам това, че мога да обичам и тази обич да се изразява в действие, не в думи. Защото е различно. Любовта винаги е действие.

А как излизаш на светло в тъжни периоди? Кои са ти ресурсите на енергия?

Знам, че имам подкрепата на всички около мен, но като че ли най-вече от себе си черпя. Просто ми трябва тишина да бъда само с мен, да чуя вътрешния си глас, страховете си, да изляза срещу себе си. И да видя как аз и аз бихме могли да се справим в тази ситуация. Мисля, че сме аз и аз и от себе си черпя най-много.

А какво ти е важно, за да допуснеш някого близко до себе си?

Трябва да усещам, че ми предстои бъдеще с него. Ако знам, че е за малко и отскоро, не виждам причина да трябва да го допускам. Но ако знам, че предстои дълго да бъде част от живота ми и аз – от неговия, предпочитам това да се случва на по-скъсена дистанция, в която има опознаване, история помежду ни и доверие.

Обичаш ли да говориш по телефона?

Само с двама или трима души мога да говоря повече от 20 минути, иначе обичам да се разберем по-кратко за какво става дума. Прекарвам известно време и в социалните мрежи. Вече е рефлекс, докато си почивам. Дори не обръщам внимание какво чета и минава през фийда. Правя го по-скоро за почивка, за някакво разсейване, да се сменят картинки, нещо да се случва.

Какво обичаш да правиш, ако имаш свободно време?

Имам си класически женски изкушения. Отивам на масаж при много любима моя масажистка, която просто ми отлепя кожата и ми я връща обратно, или при Милена – моята козметичка. Така релаксирам и се чувствам приятно. Старая се всеки ден да намеря половин час, за да спортувам. Или обичам просто да си ходя по тениска вкъщи, да хапна мъничко, да легна да спя, пак да стана, пак нещо да си хапна, пак да си легна. И се завивам с някакво одеялце, гледам любими сериали. Не мога вече да чета в свободното ми време.

Главата ми е толкова пълна и бучи от чужди думи, от текстове, че вече да хвана книга не ми е почивка. И може би само през лятото успявам. Ние прекарваме ваканциите си по един и същи начин и ни е много забавно да е така. През юли сме в Лозенец на морето и целия август, когато мога, защото невинаги мога, с децата и Стефан отиваме на един гръцки остров. Те са кайт сърфисти, както и цялата ни компания. И сме с кемпери на брега на морето. Вечер правим хубави купони с едни хубави барбекюта. Или пък ходим в малки гръцки кръчмички. И всички сме по цял ден на пясъка.

Обичаш ли да снимаш?

Добра съм в снимането на видеа. Усещам движението на камерата и ми се получават интересно.

С кого би искала да минеш по червения килим в Кан?

Аз съм минала по червения килим там и имам божествени снимки на кея, на който спират яхтите на най-големите звезди. Бях посланик на Chivas за България. А те са сред спонсорите на фестивала заедно със Chopard и Cartier. И изпращат посланици, които трябва да се свързани, разбира се, и като професия с фестивала.

Иначе си представям, че ако мина по Червения килим в Кан с филм, в който съм снимала, това ще се случи неочаквано, екипът няма да е звезден. По-скоро ще е продукция – неочакван изстрел в десятката.