Нори прилича на Пипи без лунички. Цветът на косата ѝ, свободната ѝ душа и желанието да си играе с всичко са същите. Открива съкровища във вторите употреби, има домашни животни с интересни имена – котки Север и Рамзи, птички Гръм и Мълний и куче Яго.

Харесва ѝ да сe събужда по обяд, което, разбира се, по-често ѝ е невъзможно. Но все пак заспива късно, защото нощем има прилив на много енергия и мозъкът ѝ заработва на пълни обороти. Започва да ѝ се рисува, да ѝ се чете, да ѝ се пише, да ѝ се пее и да ѝ се танцува. Изглежда, че май не ѝ се случва само нощем. През цялото време има толкова много енергия. Артистична е, чувствителна, реагира бързо. Говори и в очите ѝ хитро блестят хиляди идеи, нетърпеливи да станат реалност. Казваш ѝ дума и ти е разказала история или изиграла няколко етюда накуп. Актриса е и в душата си.

В момента можем да я гледаме във филмите „Чалга“, режисиран от Мариан Вълев, и „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов. През есента ще я видим и в лентата „Колело към Рая“ (The Wheels of Heaven) на Бен Чарлз Едуардс. Елеонора Иванова е и една от петте номинирани млади таланти за наградите на фондация „Стоян Камбарев“ за „Полет в изкуството“.

Какво представлява постановката, която репетираш в момента?

Казва се „Игри в задния двор“, режисьор е Николай Поляков и е по действителен случай. Става въпрос за едно изнасилване. Играем с още четири момчета – студенти, горе-долу на моята възраст. И аз завърших неотдавна. Пиесата според мен е много хубава.

Ако става въпрос за изнасилване, ролята вероятно никак не е лека?

Интересно е, защото героите са деца и всичко става малко на игра. Играчка-плачка.

Доколко героините ти във филмите „Чалга“ и „Шекспир като улично куче“ бяха близки до теб?

„Шекспир като улично куче“ беше първата ми стъпка в киното. Не знаех елементарни неща. Слава богу, Валери (Йорданов) много добре ни водеше – и мен, и момчетата (двамата главни герои, близнаци на героинята на Елеонора). За тях това също бяха първи крачки. Валери ни въведе в професията пред камера, знаеше какво иска от нас, даваше ни много ясни и точни задачи. Показа ни пътя, по който да вървим. В същото време ни оставяше възможността и ние инстинктивно да подходим към героите си. Не знам дали без негова помощ щях да се ориентирам в тази толкова динамична среда, каквато е средата на снимачната площадка.

А какво беше най-голямото ти предизвикателство в ролята на Барбара в „Чалга“, момиче, чиято мечта е да стане чалга певица?

Всичко. Светоусещането ѝ, мирогледът ѝ, целите, начинът, по който ги постига, самочувствието ѝ – всичко е различно от моето. Още с прилепналите дрехи, които трябваше да нося, петнайсетсантиметровите токове, розовите дълги нокти, дългата коса – всичко това вече ми беше трудно. А още по-трудно ми беше да я оправдая пред себе си, да я разбера, да я почувствам като свой човек и да се почувствам като нея.

Защо и как прие ролята?

Мариан (Вълев) ми се обади миналото лято, че иска да работим заедно. Мисля, че ме беше гледал в клипа на „Остава“ и в сериала „Братя“. Каза, че ще ми прати да прочета един сценарий. Аз бях на каравана между къмпингите Еко и Градина. Падаше ми батерията, губех обхват, но дойде голяма тайфа наши приятели. И взех един пауър банк от тях, за да си заредя телефона. Изтеглих сценария. Прочетох и звъннах на Мариан. Казах му: „Хареса ми сценарият“. „Значи си съгласна?“, попита той. „Значи ми го предлагаш?“ А Мариан отговаря: „Да, ако ти харесва“. А аз: „Много!“. Беше седмица преди началото на снимките. Затворих телефона. Качих се на един сърф борд с гребло, който не мога да карам, но в този момент имах усещането, че всичко мога. Толкова ме удари еуфорията и адреналинът, че карах, докато не залезе слънцето. На другия ден си събрах багажа и тръгнах обратно към София. Започнахме веднага и според Мариан по време на снимките сме обиколили над 120 локации във Варна, Бургас, Златни пясъци, Перник, София.

Как се подготвяш за ролите си?

Различно. Обичам, ако мога да отида на местата, на които ходи моят герой, да разбера каква музика слуша, какви филми харесва, коя зодия е. За „Чалга“ нямах време за това, но държах дългата руса коса на героинята ми Барбара да не е перука, а да се зашие за моята, за да мога да бъда с екстеншъни 24/7. Бях с този дълъг маникюр. И веднага движенията ти се променят – започваш да движиш ръцете си различно, дори тялото с тази дълга и тежка коса се движи различно. Чувствах се като с огромна оплетена топка на главата. Винаги беше мокра заради жегата. Постоянно залепваше по мен, заплиташе се. Добре че беше нашата гримьорка Снежи, за да се грижи да изглеждам добре. Моята коса доста се увреди от екстеншъните, но ще порасне.

И предложението за кастинг за филма „Wheels of Heaven“ си получила по интересен начин.

Да, през зимата. Излизах от театър „София“. Валеше един от първите големи снегове на 2021 г. Вървях към метрото. Видях, че имам неотговорено повикване, и реших да върна обаждането. Беше Деси (Тенекеджиева). Около 40 минути слушах в захлас за проекта. Звучеше толкова амбициозен и голям за мен. Чух какви артисти ще участват и на всичкото отгоре Деси ми предложи кастинг за главна роля. Каза: „Трябва много да се постараеш на този кастинг“. Отговорих: „Боже, Господи, ако ще се старая за нещо, то ще е за това. Ще дам всичко от себе си“. Затворих телефона. Бях покрита със сняг, а изобщо не ми беше студено. Просто се отърсих и слязох в метрото.

След това записах сцените, които Деси ми изпрати, с помощта на най-добрия ми приятел Теодор. Трябваше да съм мокра, полях се с вода, размазах си грима. Старах се максимално, но пратих първия или втория запис, както съм ги усетила първоначално.

Обичаш ли да ходиш на кастинги?

Да. Забавно ми е. Настройвам се, че е по-вероятно да ми кажат „не“. И гледам да се забавлявам, без очаквания. Просто се наслаждавам. Нали затова съм актриса – защото искам да играя. Отивам и играя. Ако е „да“ – супер! Ако е „не“ – следващия кастинг.

Как се почувства, когато разбра, че са те одобрили?

С Деси се чухме след седмица-две и поредица неуспешни опити да се свържем. Бях решила, че не е станало. Тя започна с нормален и спокоен тон. Когато каза, че са ме избрали, и двете викахме от радост. Беше много приятно да усетя, че ще работя с хора, които се радват с мен. Деси толкова ме зарази с нейния ентусиазъм. Тя знае колко много ѝ се възхищавам и колко я харесвам тази чисто луда жена. Много се усещаме и разбираме. Как се почувствах? Малко се стреснах, много се зарадвах, но в такива моменти за мен най-важното е да се събера, да се концентрирам. Знаех, че спечелването на кастинга няма общо с качественото изиграване на ролята, че тепърва трябва да се доказвам много пред целия екип, пред себе си, пред партньорите си, пред публиката.

На кого се обаждаш, когато имаш нужда от съвет?

На различни хора. Когато обаче съм изправена пред избор свързан с кариерата ми, се случва да се обадя на моя професор Ивайло Христов. Знам, че той желае най-доброто за студентите си и съветите, които ще ми даде, винаги са най-точни и искрени. Имам му пълно доверие. За по-лични неща имам много истински приятели, към които мога да се обърна.

Коментират, че приличаш на Аня Тейлър Джой. Какво мислиш за това?

Често го чувам и понякога ми става досадно. Гледах част от „Дамски гамбит“. Тя е много красива, талантлива и интересна актриса, така че за мен е комплимент, естествено, но аз не виждам почти никаква прилика. Още по-странно ми е аз да се гледам на екран. Имам чувството, че вдигам температура, наистина! Много съм критична. Виждам какво съм можела да направя по-добре, виждам предимно дефекти.

А харесваш ли се?

Смятам, че е важно човек да се обича и да се харесва. Ако става въпрос за външността ми, приемам се, но не мога да кажа, че безкрайно много се харесвам. По-скоро се наблюдавам в посока какво бих могла да променя в характера си.