Повечето професии и занаяти се предавали от баща на син. Семействата изграждали доверие в продуктите си в продължение на поколения. И то било толкова голямо, че клиенти ползвали собственици на магазини като банка, като им доверявали парите си за съхранение. Магазините се наричали килери и представлявали рафтове, пред които на пейка седял продавач (еснаф на турски). В края на деня той дръпвал завесите пред рафтовете и така затварял магазина.

Пазарът нощем не работел и бил затворен. Правомощия да го отвори имал само султанът. През Средновековието на Капалъ чарши не е имало ресторанти, нито сергии за дюнер и кебап. Всеки от продавачите си носел храна. Говори се, че султан Махмуд II тайно се е смесвал с тълпата и е идвал тук, за да хапне десерт. Големият пазар бил и едно от малкото места, където османските жени можели да участват в социалния живот. От периода на Танзимата дори жените от семейството и харема на султана можели да идват на пазара.

Освен впечатляващите размери и разнообразието на предлаганите стоки, атрактивността на Капалъ чарши се дължи и на самобитността му. Имената на улиците са запазени. Можете да се разходите по цветарска улица, шивашка, златарска, грънчарска, улици за: обувки, парфюми, килими, подправки, копчета. Можете да видите малки дюкянчета на различни занаятчии: калиграфи, бакърджии, шивачи на чанти, майстори на керамика, бижутерски ателиета, антикварни магазини. Има и по-стари професии като билкари, чистачи на обувки, бръснари, хора, които ще ви обменят пари.    

Ще видите ръчно тъкани и връзвани килими, които се продават със сертификат за качество и произход,  приказни полилеи от витражно стъкло, майсторски изработена и ръчно рисувана керамика, златни и сребърни бижута, скъпоценни и полускъпоценни камъни, красиво багрени одеяла, медни изделия, традиционна турска керамика. Пазарът работи всеки ден без неделя от рано сутрин до седем вечерта. Има и сайт, от който може да се пазарува.