Градовете са като реките. Никога не можеш да ги преживееш два пъти по един и същи начин, нито както би ги преживял някой друг. Такъв е и Истанбул – град в  непрекъснат кипеж. Благодатна дестинация за туристи с най-различни интереси. Има впечатляваща история, микс от култури, изключително вкусна местна кухня, шумен нощен живот, фестивали на изкуствата, спиращи дъха храмове. И разкошни пазари!

Ако обичате да пазарувате, това е вашето място. С колкото и празни куфари да пристигнете, няма да ви стигнат. Местните пазари са като пещерата на Аладин или като пиратска галера, приличат на съкровищници, събиращи епохи, континенти – и въобще богатството на света.

Най-доброто време за разходка в Истанбул са пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). През април е и Фестивалът на лалетата. Но и през март, уверявам ви, е удоволствие и зареждане за всички сетива. Само си вземете удобни обувки за дълго ходене.

Египетският пазар, или пазарът на подправките

Той е пиршество за сетивата. Преди да влезете в този Вавилон на ароматите, затворете очи и вдишайте дълбоко. Ароматите тук са история и география на съществуването. Дали ще можете да различите нюансите на мириса на смокини, зряло твърдо турско сирене, кардамон, канела, бахар, джинджифил, мента... Или да уловите сенките на спомени за разтоварването на венецианските, египетските или френските кораби, превозващи платове и екзотични подправки от Александрия или Далечния изток и Индия?

Пазарът на подправките се намира в Европейската част на Турция. Построен е по заповед на майката на султан Мехмет III – валиде Сафийе, през 1664 г. като продължение на комплекса постройки около Новата джамия. Затова и в началото го наричали Пазарът Валиде („валиде“ означавало „майка на султана“). Приходите от него помагали за поддръжката на джамията и нейните благотворителни дейности и институции: училище, хамам, болница и няколко бани.

Бил изграден с парите от митото върху стоките, превозвани от изток на запад. В същото време там била и последната спирка на керваните с камили, пътуващи по Пътя на коприната от Китай, Индия и Азия. Формата му напомня буквата „L”. В него се влиза от шест порти – двуетажни портали с красиви колонади.

Главният вход е висока тухлена арка откъм гъмжащия от гълъби площад пред джамията. Първоначално във вътрешността му е имало 86 магазина. В някои от тях се продавали и текстил, и медикаменти. И днес купувачите идват, за да намерят лековити билки. От някои от билките фармацевтите правели и парфюми, каквито ще намерите и сега в 72-годишната парфюмерия. Предлагат се с афродизиаци, известни от векове. Можете да намерите и много скъпи подправки като мастикова смола (сакъз), ирански шафран, мас от опашка на овца.

Някои от подправките са изложени в чували, други – в стъклени буркани, трети висят от сводестите тавани на магазините във формата на букетчета. Освен тях се продават натурални сапуни, сушени плодове и ядки – в чували, мед, гъст гроздов сок, турски сладкиши, халва, хайвер и зряло твърдо турско сирене. И божествен локум.

Освен подправки, като почти на всеки турски пазар има бижута, мебели, месни и козметични продукти, сувенири, антики и шалове. Обърнете внимание и на сергиите от западната страна на пазара, на които се продават пресни храни от цяла Анадола и има прекрасна селекция от сирена. Тук е и известното кафене Kurukahveci Mehmet Efendi, има го вече повече от 100 години и предлага собствена марка кафе. А ако ви се хапва вкусна местна храна, си заслужава да посетите съществуващия от 1901 г. ресторант Pandeli над южната порта.

Капалъ чарши

Капалъ чарши, или както го произнасят местните – Капалъ Чаршъ, за Истанбул е нещо като папата за Рим. Да отидеш и да не го видиш, е като да не си бил в Истанбул. Наричат го още Бююк чарши, или Голям пазар. И той е един от най-старите, най-големите и най-богати пазари в света. Има 20 входа, над 61 покрити улици и повече от 4000 магазина на пространство от 30 700 кв.м. Посещават го между 250 000 и 400 000 души на ден. През 2014 г. оглавява класацията за най-посещаваните ваканционни дестинации в света с 91 250 000 гости годишно.

Някои твърдят, че е построен по заповед на Фатих Султан Мехмет през 1461 г., други – че съществува от времето на Византия, преди султанът да завладее града. Направен е от дърво. Горял е неведнъж. Когато се случва за първи път през 1546 г.,
местните го приемат като знак за лош късмет, но след следващите инциденти се понася мълвата, че Капалъ чарши винаги се преражда от пепелта. Устоява и на много земетресения. Разраства се непрекъснато и е преустрояван неколкократно.

Капалъ чарши прилича на малък град. Освен магазинчетата и сергиите ще видите и здравни центрове, полицейски участъци, клонове на всички банки и пощенски служби. Чарът му е в самобитността и съхраняването на историята. Някога всяка улица е била посветена на определена професия и кръстена на нея. Гилдиите контролирали конкуренцията, търговската етика и отношенията между майстор и чирак. Концентрацията на едни и същи продукти давала възможност в дюкянчетата да се работи по-ефективно. Продуктите можело да се продават само на цената, определена от правителството, а рекламата е била забранена.