Познаваме много начини, чрез които природата стимулира мозъчната ни функция. Без значение дали се разхождаме по див плаж или по слънчевата пътека в градския парк, малко от нас ще пропуснат да оценят въздействието на въздуха, слънцето, вятъра и свежестта върху менталното ни здраве.

Почти всяко изследване по темата установява, че тренировките и упражненията навън повишават нивата на серотонина – елемента на щастието, и на ендорфините, които  блокират усещането за болка и пораждат чувство за благополучие. Нивата на витамин D се покачват, стресът намалява, сънят укрепва (Здравей, чист въздух!).

Зеленото здраве

Преди да си помислите, че не ви казваме нищо ново с това, допълваме следното: досега все още не бяха напълно разбрани въздействието и дългосрочните ефекти на природата върху всички сфери на живота ни. В последно време изследванията се задълбочават все повече. Шотландката Каоимхе Тухиг-Бенет например е учен, който проучва как зелените площи влияят върху широк спектър от здравето ни. Според нея прекарване на повече време сред зеленина значително намалява нивата на кортизол в слюнката – физиологичен маркер на стреса. Изводът е важен на фона на напрегнатото ни ежедневие, в което тревожността и депресията са все по-често срещани.

Зелените ползи за психичното здраве вече стават толкова важна тема, че дори има „модна“ дума за това – екопсихология. А лекарите по целия свят предписват „паркови рецепти“ на пациенти, страдащи от депресия или тревожност, за да подпомогнат действието на основното им лечение.

Концепцията за екопсихология

Логично на фона на късия ден там, концепцията се заражда в скандинавските страни. Шведският психолог и съосновател на уелнес платформата Remente Нийлс Йек твърди, че friluftsliv (норвежката дума за любовта към живота на открито) играе съществена роля при все по-голяма част от хората по целия свят. Friluftsliv всъщност е израз на това колко стойностно прекарваме времето си на открито – може да включва разходка сред природата или наслаждаване на какъвто и да е спорт навън.  

Принципите са заимствани от начина на мислене на скандинавците. За тях е важно максимално добре да планират времето на открито заради късия ден. Затова включват в графика си дори колоезденето през уикенда и стриктно го спазват. Твърди се, че само 120 минути седмично, прекарани в упражнения навън, повишават цялостното благосъстояние и са от ключово значение за превенцията и поддържането на психичното ни здраве.

Мотивиращо и достъпно  

Бягането сред природата позволява директно излагане на различни нюанси на зеленото, което доказано насърчава позитивното мислене, креативността и усещането за спокойствие. Освен това изисква повече концентрация, а това позволява да се съсредоточим върху тялото, дишането и движението.

Плуването е подходящо за всяка възраст, а изследванията доказ-
ват, че плуването в открити сини води се отразява положително на психическото състояние. По същата причина например психолозите препоръчват поне 4 пъти годишно да изкарваме минимум денонощие в открити пространства, където да виждаме само далечния хоризонт, без усещане за ограничения.

„Горските душове“ са модерен напоследък метод за релакс на сетивата. Тази популярна терапия тръгва от Япония, а в основата ѝ е теорията за фитонцидите – органични съединения с антибактериални свойства, отделяни от дърветата, които помагат за поддържането на силна имунна система и намаляват възпаленията. Препоръчително е да изключите телефона си, докато си взимате „горски душ“, да вървите бавно, да правите дълги и дълбоки вдишвания и така да помогнете на ума си да „изключи“ качествено.

Колоезденето е лесен начин да направите заветните 120 минути спортна активност на открито за седмица. За да го правите по-осъзнато, избирайте живописни маршрути през паркове и по алеи, ако е възможно – така ще постигнете синхронизиране между дишането и въртенето на педалите, което ще ви „вкара“ в медитативно състояние.

Най-интересното предложение оставям за финал – скалното катерене. Според учените то комбинира физическа интензивност с екстремна стимулация и сила, което означава, че изисква фокусиране върху настоящия момент. Изследване, публикувано в British Journal of Clinical Psychology, установява, че боулдъринг психотерапията може да бъде също толкова ефективна, колкото и когнитивно-поведенческата терапия за намаляване на симптомите на депресия. Освен това работи с множество мускулни групи, което помага за изграждане на увереност и самочувствие. Сега потърсете най-близкия клуб до вас със стена за катерене – скоро ще поискате да се качите и на истинска скала.