Парадоксално е, че при кожата, този най-голям орган, който може да се огледа с просто око, туморите продължават да се откриват толкова късно, казва д-р Наташа Цекова, онкодерматолог с множество специализации по диагностика на кожни тумори в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия. От 2020 г. оглавява единствената в страната клиниката по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛ по онкология и продължава да обогатява своите знания в областта на онкологията. Част е и от екипа на Медицински център „Вежен Медикал“ в София.

Д-р Цекова, коя е причината за поява на бенките по кожата ни – гените или слънцето?

И слънцето, и гените са отговорни. Излагането на слънце във взаимодействие с наследственото предразположение крие риск не само от поява на нови бенки, но и на такива, които могат да променят нрава си и да станат „лоши“. Категорично изгарянията, особено в детството, крият риск от поява на меланом в по-късна възраст. Използването на солариуми също е свързано с риск не само от преждевременно състаряване, но и от рак по кожата. Излагането на слънце води до поява и на други доброкачествени образувания, така наречените „старчески петна“, или на немеланомни кожни тумори – базалноклетъчен и плоскоклетъчен карцином.

След каква възраст се появяват нови бенки?

Бенките започват да се появяват в ранна детска възраст и това не е притеснително, а нормално явление. Към пубертета обикновено нормалните бенки увеличават размерите си, някои от тях се надигат и над нивото на кожата, но и това не е притеснително. След пубертета част от тях може да изчезнат, появява се бяло хало – петно, на кожата около бенката – и това е нормално. Вече след пубертета появата на нови невуси може да бъде притеснителна и затова се препоръчва ежегодна консултация с дерматолог. При дерматологичен преглед и при възрастен индивид бенките – когато ги наблюдаваме с дерматоскоп – имат категорични признаци дали са вродени или придобити и изглеждат съвсем различно. Обикновено меланомата се развива на база на новопоявила се мутация, много рядко (5%) на базата на бенка от детството. Притеснителна при децата е появата на така наречения невус на Spitz, който е препоръчително да бъде премахнат до 16-годишна възраст, тъй като този тип бенка има леко „шизофренично“ поведение. Поради тази причина е хубаво и децата да се подлагат на профилактични прегледи.

Кои бенки трябва да се махнат и кои – не?

Дерматологът е специалистът, който при клиничен преглед може да определи това. Обикновено рискова е бенка, без значение на размер и цвят, която изглежда по-различно от другите, които имаме. Прекалено много са типовете бенки, затова самодиагностиката може да се окаже опасна. Но ако имате „бенка“, която сърби, нараства бързо, кърви и е с по-дълга давност, незабавно се консултирайте с дерматолог. За съжаление, профилактиката в България е на много ниско ниво и все още диагностицираме напреднали меланоми. Изчаквателното поведение е свързано и с по-лоша прогноза, отнема години живот. Не е хубаво да махаме бенки, за които няма медицински показания за премахването им. Все пак след премахването остават и белези, които понякога са козметично неприемливи и по-грозни от самата бенка.

Какви могат да бъдат рационалните причини за премахването на бенките?

Основната причина за премахване по медицински показания е рискова бенка, която може да се трансформира в „лоша“, или вече появил се рак. Понякога бенките са локализирани по части на тялото, където са изложени на постоянна травма – закачане, триене в дрехи – и пречат в ежедневието. Понякога, особено когато са по лицето, хората се притесняват естетически. В тези случаи е оправдано премахването им без медицински показания. Премахване на бенките поради канцерофобия  (страх от рак, особено при фамилна обремененост, б.р.) не е оправдано, но, за съжаление, е често явление.

Какъв е рискът от усложнения при премахването?

Независимо от анатомичната зона, риск реално няма, ако сте в сигурни ръце. Успеваемостта от лечението зависи от опита на опериращия лекар. Следоперативно е възможно да се появи инфектиране на раната (което лесно се овладява с включване на антибиотик), отпускане на шевовете и отваряне на раната, което също е преодолимо. Следоперативно при някои пациенти, които са склонни към образуване на надигнати белези, се явяват трудности за подобряване на козметичния резултат, но и те се преодоляват.

Как изглеждат бенките, които имат потенциал да се превърнат в меланом?

„Лошите“ бенки се появяват като нови бенки и имат ясни дерматоскопични признаци. С напредване на технологиите и въвеж-
дане на новите методи за диагностика и проследяване имаме възможност да диагностицираме меланомата в много по-ранен стадий от преди. Всеки е чувал за ABCD критериите (Asymmetry/асиметрия, Border/граници, Color/цвят и Diameter/диаметър), според които една бенка може да бъде клинично определена като меланом, ако има размери над 5 мм. Но тя си е била меланом и когато е била 2 мм, тя се е появила като такава. Затова тенденцията е с помощта на картографирането на бенките по кожата да отграничим новопоявилите се и да направим оценка за промяна на вече съществуващите. Да не бъда разбрана погрешно, не всяка бенка, по-голяма от 5 мм, е „лоша“.

Това, с което ние се сблъскваме в практиката, е диагностика на вече напреднал меланом – голямо (над 2 см) кафяво пигментно образувание, кървящо спонтанно или при допир. Парадоксално е, че при кожата, този най-голям орган, който може да се огледа и с просто око, без нужда от образни изследвания, туморите продължават да се диагностицират толкова късно.

Понякога „лошите“ неща по кожата нямат „цвят“, появяват се като надигнати образувания с цвета на нормалната кожа, не болят и не сърбят. Това са по-особени форми на меланом (ахроматичен) и са много трудни за диагностика. Може да се появят навсякъде по тялото, но най-често по стъпалата. Нерядко са бъркани с кокоши трън и са неправилно лекувани с течен азот.

Внимание трябва да се обръща и на бенките по окосмената част на главата, там също диагнозата закъснява и обикновено фризьорите са хората, които обръщат внимание, че има проблем.

Колко оправдани са страховете, че при премахването на бенките те могат да се „преродят“ като недоброкачествени?

Абсолютно неоправдани са. Няма как бенка, която не е опасна, след премахването да се прероди в недоброкачествена. С премахването им бенките не променят биологията си. Ако след оперативно премахване се появят разсейки, това не е била нормална бенка, а меланом. И проблемът не е в премахването, а в начина на протичане на този злокачествен тумор и в обикновено закъснялата диагноза.

Как е най-безопасното премахване – хирургически или с лазер?

Има само едно правилно премахване на бенки – и то е със скалпел (оперативно) със задължително хистопатологично изследване. Методи като криотерапия, електрокоагулация, лазер са подходящи за премахване на други доброкачествени образувания, но не и за бенки. Не всичко кафяво по кожата е бенка, „старческите петна“ също са кафяви. Най-опасно и неоправдано е лечението с народна медицина, консултация с лечители, екстрасенси и пр.

Кои технологии най-ефективно и безопасно помагат за диагностика и премахване на бенки?

Диагностиката е съвсем безопасна, включва цялостен оглед на кожата с помощта на  дерматоскоп – апарат, който увеличава оптично кожните структури и позволява детайлното им наблюдение. Най-прецизното диагностициране и активно наблюдение на всичките образувания по кожата се постига с помощта на системата на FotoFinder ATBM master, която позволява автоматично картографиране на бенките на цялото тяло с ясно отграничаване на потенциално опасни, променени и нови бенки, както и установява наличието на немеланомни кожни тумори. Системата автоматично задава ниво на риск на всеки елемент и информира кои бенки е най-добре да се премахнат. Естествено че от най-голямо значение е и кой стои зад машината.

Информацията, подадена от изкуствения интелект, трябва да бъде анализирана от опитен и сертифициран дерматолог в областта дерматоскопия. Не става въпрос само да се направят снимки, а да се получи точен и качествен анализ на притеснителните бенки. Неслучайно този тип анализ е залегнал в европейските и американските протоколи за диагностика и лечение на кожни тумори. Апаратът прави снимки на цялата повърхност на кожата и съставя така наречената „карта на бенките“, като всичките изображения се съхраняват в електронна база данни и може да ви бъдат предадени на електронен носител с цялостния анализ. При всяко следващо проследяване може директно да сравняваме макроскопските и дерматоскопските образи, да следим в милиметри коя бенка с колко е нараснала и как е променила цвета си. Най-подходящите за такъв тип диагностика и проследяване пациенти са тези с множество бенки или с вече диагностициран меланом (с риск от развитие на втори).

Съществува ли превенция срещу развитието на онкологични заболявания по кожата?

На първо място това се редовните годишни профилактични прегледи при дерматолог. Другото, което можем да направим, е да се избягва излагането на слънце в пиковите обедни часове, както и целогодишно да се ползват слънцезащитни кремове, предпазно облекло на плажа и да се избягва ползването на солариум. Но за да имаме добра превенция, трябва в антираковите програми да бъдат разработени и заложени профилактични и скринингови програми за рак на кожата.