„Тези хора дойдоха първи и аз не бих се вторачвал в някое  криво ухо или излишен пръст“, казва с усмивка Йонас Петерсон за своите искрящи от цветове герои, създадени от неговото въображение и компютърни програми.   

Предполага се, че след месеци изкуственият интелект (AI) дотолкова ще се развие, че вече няма да може да се прави разлика между реалност и фикция, но сега все още сме в момента, в който нещата са на границата и все още се усеща условността на изображението. В това има особен чар. Какво ще донесе преминаване на тази граница, можем само да гадаем.   

През миналия ноември Йонас Петерсон пусна във Фейсбук първите изображения от серията “Youth is wasted on the Young”, създадена съвместно с изкуствен интелект. Можем да приемем изображенията като неговия коментар на темата за ейджизма. Възрастните мъже и жени с изрисувани от бръчки лица са сияещ фойерверк от виталност, фосфоресциращи цветове и завладяващи комбинации, екстравагантен микс между модни икони и приказни същества, различното проявление на младостта. Тези изображения тутакси станаха вайръл. Днес, три месеца по-късно, те са споделяни над 20 милиона пъти.

Йонас създаде и други серии – “Aye, Aye, captain!”, “Varanasi”, “To protect me”, отвори онлайн принт shop, в който под лимитираните бройки вече стои sold out. Планира издаването на книга-албум, представяне на сериите в Милано по време на Седмицата на дизайна. Заедно с изображенията артистът публикува и истории, той винаги е обичал да комбинира двете неща, взаимодействията между визуалното и думите винаги е било важно за него.

Какво се случи? Защо толкова много хора се омагьосаха от неговите образи? Явно в тях е заложена способността да развълнуват, може би дори фактът, че са създадени с помощта на изкуствен интелект, предизвиква някаква лукава тръпка в публиката. Сякаш усещаме, че сме на границата на нещо… И после какво…

Разговорът ни с Йонас Петерсон е накъсан от часовата разлика и неговите безкрайни пътувания. Съобщение: „В самолета съм, над Тихия океан, ще кацна късно днес“, звучи като достатъчно добър аргумент, че следващият въпрос трябва да почака. Пътува непрекъснато, защото е сватбен фотограф.

Първоначално е възприемал този жанр като пълен боклук и влиза в бизнеса с намерението да направи нещо ново. Бързо е обявен за един от най-добрите сватбени фотографи в света, а сайтът му става 9-ият най-посещаван сайт за фотография. Първата сватба, която снима, е на приятели. Напрегнат е, но е решен да направи нещо извън обичайното.

Резултатът привлича вниманието и стартира възхода на кариерата му. Заснел е над 500 сватби по шестте континента, една от най-незабравимите – в саваните на Кения. Фотографията го среща и със съпругата му, също фотограф, а тази среща отвежда живота му в Тексас.

„Веднъж срещнах жена на ръба на пустинята“, така започва една негова история и аз не можех да не попитам дали тази червенокоса жена, към която героят върви разтреперан, а уличният музикант свири на стара китара Home на Едуард Шарп, и наемат хотел „Ace“ в Палм Спрингс, и вятърът е топъл за януари, и можел да слуша мелодията на гласа ѝ цяла нощ, и две години по-късно се оженили в хола – синът им бил на годинка – с пръстени за 15 долара от уличен търговец на South Congress Avenue, дали тази червенокоса жена е неговата съпруга, а той ми отговори: „Моите истории са взети от живота ми“.

Не, името не лъже, Йонас е швед и като всеки швед по неговите думи е обсебен от времето, нормално, когато живееш с прекрасно кратко лято и дълга студена зима. Това, което най-често си спомня от Швеция, са летата от детството на остров Готланд. В рода му има художници, баща му е бил писател, така че за него е нормално винаги да търси симбиозата от визуално и словесно изразяване.

Още като копирайтър в рекламата си купува камера. Винаги се е интересувал от нови неща. Когато изкуственият интелект се появява на сцената, става любопитен към него. В началото го намира за много елементарен, но след няколко актуализации, вижда възможностите, които той предоставя за създаване на измислени произведения, сцени и герои. „За мен AI е още един инструмент за визуализиране на идеи, които имам в главата си.“ Колко време отнема създаването на едно такова изображение? „Зависи как гледате на това, принципно по-малко от минута, но аз влагам много работа преди и след, така че е трудно да се засече времето.

Върху всяко изображение, което правя, съм работил много часове.“ Опитвам да го провокирам с въпроса не е ли нещо като fast food това, само че fast art. „Изкуството си е изкуство, скоростта не е фактор, добрите неща ще стигнат до върха и ще бъдат оценени, лошите няма да привлекат внимание.“ Защо все пак избира изкуствения интелект да разкаже тези истории? „Целта на моите истории е да развълнуват хората. Да въздействат емоционално. За мен това беше предизвикателството – мога ли да създам компютърно генерирана работа, която вълнува. Изглежда, че може.“

Казва, че и с фотографията, и с изображенията, създадени с изкуствен интелект, се опитва да защити детето вътре в нас. Спомня си хокей легендата Борие Салминг в телевизионни кадри от 70-те години на 20. век по време на 12-минутни овации в Торонто и „как се пързаляше на леда в кръгове като смутено 8-годишно момче и дори каската не можеше да скрие това дете“. Вижда вътрешното дете и докато снима сватби: „Веднъж една булка ме попита дали мога да я направя красива. „Не мога – казах, – но ще ти покажа, че си красива“. Докато работел с изкуствения интелект, разочарован от неуменията на програмата Mid Journey да създаде пръсти, добавя думата „хокей“, мислейки да продължи с „ръкавици за хокей“, за да прикрие с тях кебапчетата, но в този момент от сватбената сцена, над която работел, го погледнало момче с хокейна каска. „Това за мен беше много нежен и уязвим образ. Видях вътрешното дете във всеки от нас и защитите, които носим. Видях и малкото дете Йонас, което винаги ще бъда.“

Блиц

Как вашите синове приемат вашата AI поредица? С любопитство.
Как AI ще се отрази на изкуството и другите творчески области в бъдеще? Ще видим много повече от всичко, но добрата работа ще изпъкне.
По-демократично ли е AI изкуството? Мисля, че е така, всеки може да го създава без много усилия, но истинските артисти ще се отличат.
Има ли риск AI да подчини човешката креативност, чувствителност и хуманност? Не знам.
Вашите AI серии срещу вашата истинска фотография – как виждате баланса в бъдеще? Отворен съм към всичко.