Въпрос: как бихте искали да умрете? „В съня си, през 2050 г.“ – отговаря Барбара Уолтърс, иконата на феминизма в американската телевизионна журналистика, чиито легендарни интервюта и до днес си остават учебник. Ако не приемаме думите ù буквално, можем да считаме желанието ù за изпълнено. Уолтърс си отиде на 93-годишна възраст в навечерието на Нова година, на 30 декември 2022 г., и според семейството ù – в мир, без да съжалява за нищо.

Барбара Уолтърс е интервюирала всички американски президенти – от Никсън до Обама включително. И всички първи дами. И огромна част от най-големите световни политици и звезди на шоубизнеса – Майкъл Джексън, Владимир Путин, Елтън Джон, Фидел Кастро, Джуди Гарланд, Доналд Тръмп, както и съвсем младите – Джъстин Бийбър, Тейлър Суифт… Нека да ви я представим най-напред не с обичайната биографична справка, а с въпросите, които задава очи в очи, пред милиардна телевизионна аудитория, на някои от най-знаменитите и влиятелни личности:

Към Джими Картър: „Със съпругата ви в отделни легла ли спите?“
Към Елтън Джон: „Вярно ли е, че сте сключили първия си брак, за да скриете факта, че сте гей?“
Към Моника Люински: „И се съблякохте, и показахте бельото си на президента на Съединените щати? Кой прави така? Защо запазихте синята рокля (синята рокля с прословутото петно – основното доказателство за отношенията между Клинтън и неговата асистентка – бел. ред.)?
Към сестрите Кардашиян: „Вие не танцувате, не пеете, не сте актриси, вие нямате никакъв талант.“
Към Кание Уест: „Довършете, моля, изречението: „Кание Уест е…“. „Черен“, отговаря Кание.
Към Ричард Никсън след аферата „Уотъргейт“: „Не се ли чувствате отговорен за това, че хората вече не вярват на своя лидер?“
Към Марта Стюарт: „Защо ви мразят толкова?“ „Всеки е обичан от едни и мразен от други“, гласи отговорът. „Не, съвсем не всеки е мразен така както вие“, репликира я Уолтърс.

Към Мохамед Реза Пахлави, шаха на Иран: „Казвате, че жената има място в живота на мъжа само ако е красива и женствена. Казвате на жените така: Може да сме равни пред закона, но вие никога няма да бъдете нито Микеланджело, нито Бах, нито дори велики готвачи.“ „Разбира се, винаги има изключения“, отвръща ѝ той. „Вашата съпруга, която е тук в момента, изключение ли е“, пита Барбара. „Предпочитам да не отговоря“, всъщност ѝ отговаря Пахлави, последният монарх на Иран и истински диктатор.

По време на последното издание на авторското ѝ предаване The View, излъчено на 15 май 2014 г. и превърнало се в трибют на нейната личност и кариера, в студиото се появяват 30 от водещите телевизионни журналистки в Америка – от Опра Уинфри до най-голямата ѝ съперница, Даян Сойер. Всички те са сякаш на аудиенция при Нейно величество, за да ѝ засвидетелстват възхищението, почитта и благодарността си. Защото Уолтърс прокарва пътеки, по които за жените след нея все пак е малко по-лесно, малко по-възможно, малко по-допустимо. „Като дете – спомня си Опра Уинфри – гледах телевизия и единствената жена на екрана, сред костюмираните мъже, беше тя, Барбара Уолтърс. И си казах: значи може. Тя промени пейзажа в телевизионния бизнес за жените по целия свят.“ В края на предаването Барбара – а когато в Америка кажат публично Барбара, те имат предвид именно Барбара Уолтърс – развълнувано посочва всички тези 30 дами около себе си с думите: Това е моето наследство!

Детето, което познаваше звездите

Когато Уолтърс започва стаж в телевизията в средата на 50-те години на миналия век, половин Америка все още няма телевизори в домовете си. В интерес на истината стажът ѝ е уреден от баща ѝ Лу Уолтърс – забележителна фигура, винаги на ръба на закона, винаги на ръба на фалита и изобщо винаги на ръба. Лу е човек от шоубизнеса в най-широкия смисъл на понятието – разбира от шоу, разбира от бизнес, абсолютно хазартен тип, спечелил и изгубил през живота си, по думите на дъщеря си – „няколко богатства“, наследник на руски евреи (както и майката на Барбара Дина), собственик на веригата казина и нощни клубове „Латинският квартал“, поради което той и семейството му непрекъснато пътуват между Бостън (където Уолтърс е родена), Ню Йорк и Флорида.

Като дете Барбара е самотна и срамежлива. Така и не успява да си създаде приятелства, защото почти всяка година е в ново училище. Вечер баща ѝ често я води със себе си и тя израства зад кулисите, сред балерините и гостуващите звезди, а в клубовете на баща ѝ изнасят концерти някои от най-големите, включително и Франк Синатра. Макар и още дете, Уолтърс свиква с присъствието на знаменитостите около себе си и бързо разбира, че те също могат да бъдат самотни, тъжни, притеснени, както и че имат своята тъмна страна. По-късно тя няма да изпитва респект от нито един известен човек, от когото трябва да вземе интервю. Просто защото отдавна знае истината за тези хора.

Най-близкият човек на Барбара в онези години, но и човекът, от когото най-често ѝ се е искало да избяга, е по-голямата ѝ сестра Жаклин, или Джаки, както я наричат. Джаки е с проблеми в развитието още от самото си раждане (според някои – аутизъм), но всички в семейството я обожават. Родителите държат Барбара да прекарва колкото се може повече време със сестра си, за да не се чувства Джаки изоставена, без обаче да осъзнават, че така самата Барбара се чувства самотна и изолирана от връстниците си.

В автобиографичната си книга „Прослушване“ Уолтърс споделя, че в детството си никога не е могла да празнува рождения си ден с приятели, нито да отиде на лагер, защото „Джаки ще страда“. Колкото повече пораства, толкова повече осъзнава, че е твърде възможно издръжката на сестра ѝ не след дълго да стане нейна отговорност. Още повече че двете с майка ѝ са в непрекъснато напрежение дали Лу Уолтърс няма да загуби всичко за няколко часа и да ги остави на улицата. Което в крайна сметка се случва.

Барбара трябва да работи

В колежа тя мечтае да стане актриса, но решава, че няма да понесе евентуално отхвърляне, и затова отива в… училище за секретарки. Иконата на феминизма в училище за секретарки?! Да не забравяме, че в края на 40-те жените в Америка не просто нямат „кариери“, една огромна част от тях изобщо не работят. Заради вечно несигурното финансово състояние на семейството си обаче Барбара е убедена в противното. И се оказва права.

Тя е на 20, когато баща ѝ губи всичко – клубовете си, разкошния семеен пентхаус до Сентръл парк, дори мебелите. Семейството заминава за Флорида, където имат малка къща, но скоро господин Уолтърс проиграва и нея. Майката на Барбара е принудена да спасява себе си и децата си с развод и нов брак, този път обаче с човек със солидна и сериозна професия – лекар (макар че паралелно има тайна любовна връзка с един гангстер).

Не било писано Барбара Уолтърс да стане секретарка обаче. Връзките на Лу Уолтърс все пак си казват думата. Макар да е разорен, баща ѝ успява да ѝ намери стажантско място в телевизионната компания NBC – като автор на текстове за пресата и сценарист. Тогава и през ум не ѝ минава, че може да застане и пред камерата.

Освен работа Лу Уолтърс успява да намери на дъщеря си и съпруг. Робърт Катц е бивш военен от флота и бизнесмен. На Лу му се струва, че ще е добър съпруг, и след като се убеждава, че двамата с Барбара се разбират, по спешност и без много-много да се допитва до нея, определя дата на сватбата и запазва хотел „Плаза“ в Ню Йорк. Барбара полудява, когато разбира, че часът и мястото на собствената ѝ сватба вече са известни едва ли не на всички, освен на нея. Още повече че тъкмо е решила да се раздели с Робърт, който ѝ е смъртоносно досаден. Баща ѝ някак успява да я убеди да не проваля събитието и така Барбара Уолтърс става мисис Робърт Катц, но само за 11 месеца. Още тогава тя изказва подозрението, че бракът май не е за нея. „Най-тежко е на сърцето ми, когато се омъжвам“ – споделя тя, без капка ирония (може би) в автобиографията си.