Е кой не се депресира?

Аз.

Как е възможно?

Не знам. Просто се радвам на нещата, които имам. А те са много. Без вълнения не мога да живея. Ако остана без тях, веднага си намирам нов модел бижу, което ще направя, нова песен... Ето, от година и повече нямам гадже. И не търся. И никого и не харесвам. Няма за кого да мисля и да се вълнувам, и да кажа – ех, този! Тотално празно! Но аз обичам тези периоди, защото иначе се хващаш и се подчиняваш напълно на другия и твоите неща заминават в реката. Говоря да се подчиниш на мъж. Той да ти е най-важен. И всичко друго да ти остане на заден план.

Ти май не си се подчинявала.

Олеле! Толкова много неща от живота ми съм подчинявала… Последния път, голяма глупост от моя страна, така се предадох! Но това ще го разкажа в песните.

В смисъл – да си пренебрегнеш живота?

Абе, пренебрегвах го! Но мина тоя период.

И жената, и мъжът са глупави, когато се влюбят. Хормоните се побъркват. А жените сме хормонални същества.

Ставаме различни! Ставаме страшни тъпанари!

Аз например първо отслабвам.

И аз. Спира да ти се яде.

Ставаш пълна с енергия, щастлива.

Летиш. Не стъпваш по земята. Но готината любов ще я позная по това, че всеки от двамата в нея ще остане максимално близък със себе си и ще се радва на другия. Засега я няма. Може да дойде. Както казва моята племенница, да срещнеш човек, с когото да ти се случи, е късмет. Не на всеки е написано. На някои – въобще. Друга им е мисията. Аз съм спокойна на тази тема. И да не дойде, пак ще си намеря какво да ми е готино.

Имаш си огромно семейство от приятели.

Да, с моите приятели наистина сме си като семейство. И тук сме си като семейство – с Надя, с която си делим магазина и продаваме нашите бижута, и с Емилия, която има магазинче от другата страна на „Слънце и Луна“. Бижутерките от „Малките Пет“. Трите сме нонстоп заедно.

Би ли направила нещо по-добре, ако се върнеш назад?

Нищо. Всичко си беше супер. Бих пропуснала някои връзки с мъже. Знаеш ли, за Нова година можех да празнувам или при Катето, или да ходим в едно барче с Валя Горанова. Избрах барчето. То е на нашата улица, а пък и - хайде малко да изляза сред хора. Обаче три дни преди Нова година, бързах за парти, на което не ми се ходеше, и си паднах на главата. И не ми беше добре. Болеше ме. Не можеше да отида в шум, на барче с разнебитена глава и предполагаемо комоцио. Реших да остана вкъщи с Емилия и Надя. Но ме мъчеше мисълта – ами ако любовта на живота ми е в това барче на Нова година? А аз съм си купила и роклята с пайети. И съм се приготвила за Нова година. После си викам – няма да се мъча. Оставам си вкъщи. Няма ли да е по-готино в края на януари, февруари да срещна някъде някого. И да се окаже, че е празнувал Нова година в същото барче. И да си кажа – ами то е било писано да се срещнем, независимо че аз не отидох тогава.