Ако видиш живота си на лента, къде би се спряла?

Със сигурност на стадиона, където тренирах, защото спортът е велик. Дава устрем за цял живот. Учи да си гониш нещата, на дисциплина. И мирисът на окосена трева... Всеки момент футболистите ще започнат тренировката си. Ние ще правим обиколки, те ще ритат, ще ни гледат, ще подсвиркват...

Това е младост!

Младост, да. Другото ми връщане може би ще бъде на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. За първи път разбираш, че ставаш. Беше трудно да се влезе едно време. После бих се върнала в класа на Стефан Данаилов, когато беше млад, на 50, правехме пиеси. Много весело и вълнуващо в очакване на голямото бъдеще. После, във времето на ММ и един много як бар – Cutty Sark, където се събирахме всички млади изпълнители и хора от телевизията, и журналисти. Бяхме толкова щастливи. Големите неща чакаха пред вратата. Знаехме, че утре идват. И те никога не дойдоха. Ха-ха-ха!

Защо? Ти правеше яка музика. Пишеше текстове и на други изпълнители…

Говоря ти за големите неща в музиката, например Мадона. В коментарите на четвъртия ми епизод един човек е написал нещо интересно – че не е съгласен с мен, затова че не ставам за актриса. Бил следил представленията ни, дори дипломното. И съм била много добра. И в музиката. Според него просто не съм упорита. Хващам неща и ги изоставям. И отивам към други. Има резон. Разпиляна съм. Написах му – какво да направя, като нямам време да ги довърша. Наистина, прав е човекът. Бих се върнала и в „Биг Брадър“, и на снимките на „Ергенът“ в Турция тази есен, където бях редактор.  

Има ли нещо, за което да ти е трудно да си простиш?

Нямам. Прошката е важна. Умея да прощавам, и да си прощавам. Вината е загубена кауза. Случва се на всеки. Но когато нещо е сторено и, не дай си боже, е непоправимо, какво можем да направим? Губим и себе си.

Губим ресурс.

Правилно го каза. Така че да продължим да живеем с наличното. Вината е нещо, което пречи.

Присъствала ли си достатъчно в живота на Мила. Съжаляваш ли за нещо пропуснато?

Не. Бих била повече с нея като дете, но не бих променила нищо в начина, по който се случиха взаимоотношенията ни и всичко между нас, нито раздялата с баща ѝ, като станах на трийсет и няколко и започнах един жесток тийнейджърски живот. Мила присъстваше в него и се запозна с хора като Катето Евро, Руши, Виктор Калев... Около тях възприе модела на свобода. Затова детето ми е толкова свободно, защото е виждало само готини взаимоотношения и готини хора.

И тя го разказва по същия начин.

Мисля, че Катето Евро и Валчето – на Орлин Горанов жена му, са много голяма причина Мила да е това, което е. Те ѝ дадоха това… – Ваня щраква с пръсти. – Говореха ѝ неща, които не се говорят на малко дете, нелепи, но Мила усещаше, че не е сериозно. И се смееше. И видя колко е готино да има лекота в отношенията, ирония и самоирония. Да не се връзваш.

И тя умее това. Толкова е лека в общуването и добра.

С хората – да. За себе си е доста особена, защото се депресира от време на време.