Срещам се с Ваня заради видеоформата ѝ в YouTube. Тя го нарича „това нещо“ или „предаване“, аз – подкаст, а неин приятел тиктокър ѝ обяснил, че е по-скоро поредица. Името му е „Наобратно“, защото Ваня, по думите ѝ, често прави неща наобратно – бръсне си главата през януари, отказва да гледа филмите, които всички харесват, става на повече, а изглежда на по-малко…

Когато реших да правя това нещо – разказва тя, – викам – или ще го почна сега, защото мама е родена на 10 декември, баща ми – на 18-и, и ще са посветени на тях епизодите, или никога, защото ужасно много не ми се занимава да е всяка седмица. Тази честота ме побърква.

А защо реши да го правиш?

Нямам отговор. След няколко лайфа в инстаграм много хора ме питаха – няма ли да направиш подкаст или влог в youtube? Искаха да им говоря. Алекс Богданска, нали е много активна и ги разбира нещата, и тя все ми вика, почвай. Една вечер у тях даде наставления и след два дни ми звъни, ти какво направи с Youtube, пита. Казвам ѝ, само преди два дни говорихме, то не става така бързо. Ставало, каза тя. При мен беше само на думи – добре, добре, правя го. Мила (Роберт, дъщерята на Ваня) също ме подкрепи. И тя като Алекс действа бързо и си казах, абе, да, техният начин е по-як, а не моето подмотване. И го почнах като всяко нещо при мен – без нищо, без техника, без звук, с една насочена нощна лампа. Започнах на тези дати, за да опукам два епизода със стихотворение за майка ми, което много харесвам, и стихотворение за баща ми. И в двете има история. Първият епизод имаше голям отзвук, хората много го харесаха, и си викам, ааа, тая работа ще я бъде. Купих микрофон. Вторият епизод, за баща ми, също стана силен – мнозина се разпознаха в моята история. За третия поканих Мила да си говорим без тема, без подготовка. Това е принципът на моето „предаване“ – абсолютна импровизация, човек да има чувството, че е в хола ти.

Вярно ли е, че си признала на майка си, че пушиш, на гроба ѝ, както казваш в първия епизод?

Да. Отиде си на 84, не млада, но тежко го преживях. Десет години беше на легло след счупване на крак и сестра ми го отнесе най-много, защото е във Варна. Аз ходех дотам да се грижа за по седмица-две, когато успявах да се измъкна от ангажименти. Мама докрая беше с акъла си, слава Богу, но тялото ѝ започна да се разпада. И най-страшно стана, когато спря да гледа телевизия и да се интересува. Спомням си, през 2017 г. бях в „Биг Брадър“ и се притеснявах да вижда, че пуша. Тя не го беше гледала. Толкова не се е чувствала добре. Нямаше я много преди да си отиде, но ние със сестра ми докрая имахме жесток респект към нея. И до днес е така. Няма ден, в който да не си мисля за нея. 2019 г. си отиде. И ми остави страшна дупка.

Човек не може да бъде готов за това.

Да, изведнъж се чувстваш много възрастен. Оставаш сам на себе си. Тотално беззащитен, защото на колкото и да си години, вътрешно винаги си дете.

Дълго не можех изобщо да функционирам правилно. Тогава направих лечебния глад на Лидия Ковачева. Четох, че лекува орган по орган и стига и до психиката. Направих целия период и ми олекна. Върнах се в нормалния си живот.

Ти не си ли сама на себе си откакто дойде от Варна в София?

Да, бе! Само си мислех, че живея свободно, а често ми се налагаше да внимавам и да пазя благоприличие. Приятел е бил вкъщи, лигавили сме се, снимал ме е на тоалетната чиния, с книга на Достоевски в ръце и смъкнати гащи. Снимката е хубава, художествена, не нещо пошло. Нищо не се вижда. Публикувам я във Фейсбук. И веднага получавам съобщение от сестра ми: Изтрий това! Жълтите ще пишат глупости! Елка от третия етаж, която споменавам в стихотворението (в първия епизод на подкаста) ще донесе на майка жълтия вестник.

Загрижена е била Елка. Доста работа ѝ отвори… Бръсна си главата, снима се гола с китара…

Ха-ха-ха. Винаги носеше жълтите вестници. И казваше жълтите клюки. Отиде си, Бог да я прости, и тя. И тогава съвсем ми свърши светът, защото всичките приятелки на майка във входа си заминаха.

Детството ти тъжно ли беше? В подкаста разказваш, че не си имала самочувствие, била си принудена да тренираш и в непрекъснат стрес.

Детството ми беше отвратително заради тая строгост и стреса от ножа, който баща ми вадеше по всеки повод. Дълга история, разказвам я в епизод 2. Страхувах се да не направи беля. Непрекъснато скачаше да коли.

Как се научи да се справяш с този страх. Не всеки би се съхранил с подобно детство и отношения, без да излезе с травми …

Дълго носех тежкото си детство. И тези емоционални щети. Обаче като започнах да постигам резултати в живота си, да правя готини неща – книги, сценарии, да съм удовлетворена, си казах: „Ами да, ето аз мога“.

И се свърза със силата си?

Да. Лека-полека се изчистваш. Може да прозвучи грубо, но има хора, които цял живот се оправдават с тежкото си детство. Това не мога да го понасям.

Вероятно не успяват да излязат оттам?

Няма не мога. Има – не искам. Комфортът на тежкото детство и „затова не ми се получават нещата“, е неполагане на усилия. В подкаста казах, че съм с много силна психика и затова не мога да проумея хората с по-слаба. Всъщност мога. Но когато си с по-слаба психика, има специалисти. И здрави хора ходят на психотерапевт, защото помага. Аз, с моята силна психика, знам, че ще ми даде друга гледна точка. Всеки има комплекси. Моите ги знам, но мога да се погрижа да почистя каквото ми пречи… Чувството за вина например, страхът, сравненията с някого. Или пък настройката – ех, ако беше станало еди-какво си, можеше… Можело е, но е можело и да не може. Човек трябва да живее в настоящето. Не в миналото, не в бъдещето. Бъдещето пак ще е настояще.

Ако баща ти беше жив сега, бихте ли могли да говорите за това?

Да. Вече пораснах и се чувствам голям човек. Приятел ме пита как виждам героинята в клипа на песента, която записвам – пò момиче, пò хашлачка или повече жена. Отговарям – повече жена. Макар да се чувствам хашлачка. Трябва да ставам вече по-женствена. То си идва. Наблюдавам как си купувам елегантни и женствени дрехи.