село Ъглен

– разкошно място с прекрасна къща, пак съборетина. Имало обаче трифазен ток, тоест индустриален, който е три пъти по-скъп. А Симона ми каза – вземи си направи една баня. И ще взема наистина. Ще направя място за пречистване, където отиваш и влизат само чисти хора или ако не са толкова чисти, ще им дам да чистят, за да се пречистят, както аз, докато чистех.
Но после си казвам – не продавам ток, предавам огън! По друга мрежа. Имам една много любима песен, която ще излезе скоро – „Сам ли си“.
И Миленита рецитира с красивия си глас с това характерно „л“, останало като навик от испанския с неговото „Ола!“:
Сам ли си тръгнал, по пътя върви,
Сам ли си тръгнал, с огън гори.
Сам ли не си, оставяш следи.
Рана от кръв и камък си ти.

Сам ли си тръгнал, в пътя бъди.
Сам ли си тръгнал, в пътя гърми.
Там ли от тебе бягаш…
Там ли от тебе бягаш…
Там ли от тебе бягаш…
Иди!
Втория куплет малко го видоизмених сега.

Коренът

Останах в България. Сигурно пак ще отида на село. Знаеш ли какво казва Боб Марли – дайте на децата корени, към които да се връщат, и криле, с които да летят. (Това ми беше известно като арабска поговорка. Питам Миленита и тя се съгласява, че може Боб Марли да я цитира.) Моите родители очевидно са ми дали корени и крила, защото доста често си летя. Да не кажа – през по-голямата част от времето.

И може на някого да изглеждам инфантилна, на друг – луда, на трети – неадекватна. Но аз знам, че съм много богат човек. И не заради някакъв илюзорен успех. Тази дума не я харесвам. Не я и употребявам. Защото не съм сигурна дали най-бляскавият ми момент, в който всички ми ръкопляскат и викат, е по-успешен от момента, в който просто си лежа на тревата, напълно свободна от каквото и да било чуждо очакване, изцяло водена от вътрешната ми любов към мене си и моя си живот. Не е нужно някакъв човек да ми ръкопляска, за да ми е готино.

Сцената, селото, гората

Сцената ми харесва заради спонтанната връзка с хората срещу мен. Когато е спонтанна, е много хубава. Ходих и с мои приятелки да пея народни песни по техните села, на тригласия, четиригласия и става много хубаво. Не знаеш текста, но пееш покрай някой огън и е супер красиво. Не на сцена, на която да се явиш в уречен ден и време, да правиш час саундчек и после да пееш от еди-колко си до еди-колко си вечерта. Прави ми се нова спонтанна музика.

И съм щастлива на село. Тук хората си говорят повече. Може и да и клюкарят - не знам. Има виц за три баби, които седели на пейка в едно село и никоя не смеела да стане. Защото стане ли, другите две щели да я одумат. Ние все още не сме баби, де. Далеч сме от времето на седянките и сядането. Има доста още да се свърши и да се изчисти – къща-
та, съзнанието, душата. Което може - заедно, което не може – сам.