Миленита - госпожа Жулиета в килера на своето подсъзнание
Имаме нужда някой като нея да дойде и да отвори прозореца, да пусне в стаята пречистващ хаос, да бъде оригинал сред толкова копия на хора. Потърсихме я и я намерихме. Погледнете в очите ù, вижте дъжда и лъчите.
Лилия Илиева 08 November 2022
Кристиян прекръсти пристройката отзад - не било бунище, а складче със строителни материали и се престраших да влизам в него. Извадих посуда, измих я, стана нова и готина. После сварих сладка от къпини и смокини. Доброволствах в Шамбаня, където с още помагачи изчистихме 18 стаи за един ден. Запознах се с много хора, разказаха ми историите си, аз на тях - моята. Станахме приятели, давахме си съвети, помагахме си, както можахме. Осъзнах, че съм имала нужда от чистене в живота ми и че, за да го направя, трябваше да дойда в село Баня.
Прошката
Докато чистех, разбрах за прошката. Простих на майка ми. Започнах да я разбирам в много отношения. И макар че имам трудно детство от моя гледна точка, осъзнах, че тя е била възможно най-добрият родител за мен за онези обстоятелства.
Родена съм в Куба, израснала съм в Мексико и в Испания. Докато живеехме в Мексико, баща ми превеждаше Маркес. Помня как работи напълно отдаден. Той е невероятен, човек с дух, много добър в работата си и е един от най-добрите испанисти. Има даже медал от краля на Испания за приноса си. Не робува на парите. Може да ме е научил, че не са готино нещо и че е по-готино да си беден, отколкото да си богат. Може би затова цял живот ме привличат мъже „цигански тип“, бедняци.
Има много неща, които не съм разбирала и ги повтарям с трите ми деца. Направила съм много прегрешения към тях – и от моя гледна точка, от тяхна сигурно още повече. Обаче виждам, че може би ще им дам една лудост, която те в момента не оценяват като нещо кой знае колко готино.
Това лято бях с двете ми дъщери в Баня. Малката свикна да не я е страх от тъмното.
И припознах тази къща като моя. Кръстих я
„госпожа Жулиета“
Хазяинът мисли да я събаря. Помолих да не го прави и се заех да я продам. Звънят ми хора да ме разпитват за нея. Но аз не ги мога тези неща. Нищо не съм продала като хората. Бих се радвала много да падне отнякъде един ковчег, пълен с пари – дрънн! С едно имане, като в народните приказки, в които живея това лято. Но няма да се случи.
Значи ти трябва партньор, който да може да печели пари.
И той не пада от небето. А по-добре, че ако падне, сигурно ще е баш върху мен и ще се счупим и двамата. После не можем да се оправим сумати време.
Може ли някой да бъде оправен?
Не, но понякога се разширява душата. На мен ми се случи сега – разшири ми се душата и усетих и прошка, и любов и накрая се почувствах наистина много красива, широка, богата, чудесен човек.
Думата „богатство“ не идва от пари, а от Бог. И няма да се откажа и да пренебрегна едното за сметка на другото.
Моята приятелка Симона Величкова има къща в Ъглен. Преди седем години попаднах там да снимам видеото на песента ми „На село“. И се натъкнах на някаква жена, не знам как да я нарека, освен жрица. Жена Жрица. Добра. Съвсем друго ниво на съзнанието. Енергията ѝ - Космос. Много ѝ бях говорила как искам да живея на село, но не съм готова, защото всеки ми казва – бе как ще се справиш сама жена. На края на първия месец живот в къщата в Баня отидох при Симона, тя ме погледна в очите и каза – готова си.
И намерих парцел в