На 15-16 години започва да работи. Оттогава е сменила повече от десет работни места – била е сервитьорка в заведения и в кетъринг агенция, продавачка, рецепционистка.

„От малка исках сама да си изкарвам пари. Всичките работни места, които смених тогава, бяха свързани с обслужване на клиенти. Пет години! Скъсаха ми нервите тези клиенти. Най-отвратително беше събитието в едно посолство, където бях част от кетъринг екипа. Хората, като стъпят на такова място – заведение, парти, – забравят, че срещу тях работи човек. Това много ме напряга, а и устата ми е голяма, много пъти съм се карала с арогантни клиенти. Интересното е, че никога не са ме уволнявали.“ Явно си попадала на готини шефове, казвам ѝ. „Ами не, просто им трябват хора, пък и аз си върша работата. Само че когато някой се държи нагло, не си мълча. Решила съм, че няма да лазя в ничии крака за пари.“ Сега Моника е доволна от работата си в агенцията за самолетни билети – хоумофис е и е по телефона.

Когато завършва училище, ѝ се налага да „отбива“ нова атака – да кандидатства в НАТФИЗ. Твърдо отказва. Не само в НАТФИЗ, а в какъвто и да е университет. „На мен поначало не ми се учеше. Не смятам, че има толкова голямо значение. На 19 години се изнесох от дома и заживях с приятел, куче, и котка… Пък и ми казаха, че в НАТФИЗ си от 9 сутринта до 9 вечерта, а аз няма как да си плащам таксите, ако не работя, затова реших, че сама ще се справям. Истината е, че на мен ми се учат някакви неща, които като че ли тук не са добре развити. Неща, свързани с изкуство – с керамика, глина… Беше ми много интересно във филма („Сестра“ – б.р.) да вая тези фигурки. Харесва ми да има повече практика, отколкото теория, теория, теория… Трябва да има екшън при мен.“

Предостатъчно екшън има за Моника по време на снимките на филма „Сестра“, където си партнира със Светлана Янчева (отново), с Елена Замяркова и с Асен Блатечки. Сцената, при която Янчева в ролята на майката ѝ удря шамари… Доста дубли с шамари правят, а шамарите са си истински. Пляс! Хайде, сега да го снимаме по-отблизо! Пляс! Хайде, от тази страна! Пляс! Хайде по-така! Пляс! Но това не е нищо в сравнение със сцената с опита за изнасилване.

„Цял ден я снимахме тази сцена. Трябваше рязко да отхвърля няколко предложения, които възникваха в процеса на снимки. Просто заявявах, че това няма как да го направя и точка. В крайна сметка шията ми беше цялата на червени петна, бях с разбита уста, но го заснехме. Това беше единственото ми неприятно преживяване по време на тези снимки. Но реших, че ще мисля само за нещата, които трябва да направя, и ще го приема като игра. Слава богу, приключи! Прибрах се абсолютно бясна и легнах да спя. Но най-неприятна бе мисълта, че такива неща са се случвали в реалността.“

Питам я дали според нея нейната самостоятелност не е проблем за мъжете. „Като работех в магазин за обувки, веднъж дойде един около 40-годишен мъж с майка си. Пробваше обувки, а тя го питаше къде му е пръстчето, за да е сигурна, че наистина му стават обувките. Такива хора има много. И повечето са мъже. Според мен една голяма част от жените, които са извън връзки и се справят сами, просто са станали мъжете, които искат да имат до себе си.“ А това добре ли е, Моника? „Не. Просто вече любовните неща не са това, което трябва да са. Или аз нещо съм останала да живея в някакви минали времена, където се помнят важни дати, правят се подаръци… Сега всеки ти говори за полигамия и прави предварителни уговорки, че за него полигамията е ОК. За мен не е. Не знам, явно съм много старомодна.“

И макар че все още не гледа сериозно на своята авантюра с киното, е благодарна на Светла Цоцоркова за това, че я е избрала и вече в четири филма работи с нея. И с „Жажда“, и със „Сестра“ пътува на доста фестивали – в Румъния, Сърбия, Чехия, Испания. Червени килими, черни официални рокли… Наскоро попаднала на своя снимка от червения килим на фестивала в Сан Себастиан, Испания (А-категория фестивал, между другото, в рамките на който през 2019 г. се състоя и световната премиера на „Сестра“, а филмът получи и специален диплом). „Там бях с една много официална черна рокля, приличах на монахиня. Тук няма къде да я нося обаче. Никой не ме извежда на такива срещи.“ На тези фестивали се случвало да ѝ искат автографи. „Странно ми е, защото те дори не ми знаят името“ – смее се Моника, която този свят очевидно така и не  успява да изкуши. Приема киното като нещо странично, което може да прави, но не иска целият ѝ живот да се върти около това. И да ѝ се налага да снима роли, които не иска, само защото трябва да се издържа. „Реших, че най-добре да си имам работа, пък ако изскочи нещо…“

До този момент е имала предложения и за други филми, от други режисьори. Успешно е упражнила новоизграденото си умение да казва „не“. Едното предложение било от режисьор от Северна Македония. По сценарий Моника трябвало да играе „човешка маса“, т.е. – героинята ѝ лежи гола, само по високи токчета, а върху тялото ѝ са поставени храни и напитки. „А, не!“ – казала без никакъв проблем. Надява се, че македонският режисьор си е намерил друга човешка маса. Би се съгласила да играе в хорър или трилър, но само ако тя е убиецът. „Ще мога да излея няколко години събиран гняв от работата ми с хора“ – казва с особен блясък в очите къде на майтап, къде наистина.  

Кои са ти най-ярките спомени от снимките на „Жажда“ и на „Сестра“? – питам я. „Докато снимахме „Жажда“, изведнъж видях стадо диви коне да минава в далечината. И замлъкнах насред репликата си. И един великолепен залез си спомням – яркооранжев, на фона на който се очертаваше самотно дърво. В „Сестра“ пък си спомням как крещяхме със сестрата (Елена Замяркова) и майката (Светлана Янчева) на покрива на един хотел. Излязохме, изпушихме по една цигара навън и като започнахме да крещим, ама с пълно гърло! След малко ни изгониха.“

Моника не ходи на интервюта. Отказва. Не ходи и на кастинги, не търси нови роли. Ако те я намерят, ако ѝ харесат – може. Но не на всяка цена. Със Светла Цоцоркова обаче – винаги! „Тя вече ми е нещо като… родна леля. Хем ме държи изкъсо, хем в крайна сметка е такава: Абе оправяй се!“ Знае, че в момента Светла работи по нов проект и в него може би отново ще видим нейна милост, Моника Найденова.

„Аз съм Рак, много съм сантиментална и семейството е много важно за мен – казва ми на финала Моника, уточнявайки, че всъщност тя самата има две сестри, с около десетина години по-големи от нея обаче. – Като се случи да имаме някакви конфликти, гледаме бързо да ги потушим. Между моя живот и този на моя персонаж от „Сестра“ няма нищо общо. Само дето може би аз самата станах малко по-рязка, станах малко като нея. Като бях по-малка, все се опитвах да угодя на някого, независимо дали на мен ми харесва, или не. И това много ме смазваше. Но вече се научих да казвам „не“ и всичко е наред.“