Aко не сте гледали двата пълнометражни игрални филма на режисьорката Светла Цоцоркова „Жажда“ от 2015 година и новия – „Сестра“ (все още върви по екраните), вероятно нямате никаква идея кое е момичето, което ви представяме тук и сега. Ако пък сте ги гледали, знаете, че тя е актрисата, изпълняваща главните роли и в двата филма.

Само че Моника Найденова съвсем не е актриса, в случай че наричаме така само професионалните актриси с дипломи от НАТФИЗ, НБУ или пък от някои театрални школи. По-интересното е, че не иска и да става професионална актриса. „Киното не е моето нещо“ – казва ми тя с леко предизвикателство в гласа. И добавя: „А само като чуя университет, и преставам да слушам“. За филм на Светла Цоцоркова обаче е винаги готова. Защото вече са осъществили връзка помежду си, познават се. „Знаем си лимитите“ – обобщава Моника.

Тя е на 24 години, работи в оперативно-контактен център на агенция за самолетни билети. Естествено русокоса е. „Нямам руска кръв обаче, както си мислят всички. Просто баща ми е синеок, майка ми – руса, и при мен са се кръстосали тези неща“ – казва ми тя, като по този начин обяснява и прозрачнобялата си кожа, и северно-ледовитите си сини очи. Има няколко татуировки – на ръцете и в основата на шията. Има пиърсинги. Както и мнение по всички въпроси. Самостоятелна е, при това от около 15-годишна. Умее да казва „не“. Научила се, по собствените ѝ думи, преди около година, дори по-малко, и сега го казва, когато си иска, важно ѝ е. Може да ви заприлича на Руни Мара във филма „Мъжете, които мразеха жените“ (Girl with the Dragon Tattoo). На мен ми прилича. И не заради татуировките.

Моника е типичен представител на „милениълите“ – поколението, родено в края на 90-те, около началото на новото хилядолетие. По особен начин разумна, по особен начин своенравна, такава една… „хибридна“ – дете-възрастен, момиче-жена, актриса-не-актриса – леко консервативна, силно свободолюбива, непризнаваща авторитети. Живее по свои собствени правила и ще ви каже много категорично „не“, ако решите да ѝ се месите.

Когато гледах „Жажда“ на Светла Цоцоркова преди няколко години, почти се влюбих във филма („почти“, само защото някак не повярвах на страстната любовна искра между персонажите на Васил Михайлов и Светлана Янчева), в село Кръстилци, където е сниман, с космическата гледка към Малашевската планина и Пирин, в усещането за горещина и суша, малко ала Фокнър, толкова поетично и красиво предадено от оператора Веселин Христов, в онези бели чаршафи, които героинята на Светлана Янчева пере всеки ден и докато се сушат на жегата, приличат на издути платна на кораб, с който всички от това забравено от Бога място мечтаят да отплават нанякъде… И в Моника Найденова и Александър Бенев – дебютанти в две от главните роли – с като че ли прегорелите си от слънцето коси двамата изглеждаха като паднали насред нищото ангели от Марс.

Наскоро гледах и новия филм на Цоцоркова – „Сестра“, където Моника е в ролята на една малка фантазьорка и лъжкиня, отвън кораво дете, а отвътре – чуплива и крехка, досущ като глинените статуетки, които вае, за да си изкарва прехраната. Как да не се влюбиш в нея! Как да не я поканиш на интервю!

Тя идва на срещата ни с татуировки, каквито определено нямаше в „Сестра“. „Да, всичките са ми нови – обяснява Моника. – Точно приключиха снимките на филма, бяхме се събрали целият екип в един ресторант да вечеряме и да отпразнуваме финала, и веднага след вечерята, около полунощ, отидох в едно студио и си направих първата татуировка.“ Моника всъщност отдавна искала да се татуира, но майка ѝ я отрязала: „Ще чакаш, докато станеш на 18, иначе – излизаш от къщи“.

Тъкмо да я обвиня тази майка в прекомерна строгост, Моника я спасява. „Не е строга. Все пак за първи път си направих пиърсинг на пъпа, когато бях на 11, така че… По-интересното е, че майка ми изчака аз да навърша 18, за да си направи и тя татуировка.“ Питам я силна ли е връзката помежду им и дали се карат така, както с „майка“ си от „Сестра“, актрисата Светлана Янчева. „Неее, няма нищо общо – клати глава Моника. – Ние с мама сме си много гъсти. Нашите караници издържат по 15 минути най-много. Пък и в нашето семейство не се лъжем, нямаме тайни. Аз самата изобщо не мога да лъжа. Опитвала съм се, не ми се получава.“

Моника е на 13, когато Светла Цоцоркова вижда нейна снимка, направена от приятелка. Тогава си търси актриса за филма „Жажда“. Кани Моника на кастинг, тя първоначално се дърпа, защото първо – никога не е правила нищо подобно и не е ходила на никакви школи, и второ – защото е смъртоносно срамежлива, особено ако трябва да се изявява пред много хора. „Изобщо не исках да ходя на кастинг, но майка ми ми извади душата да отида и накрая се съгласих. Не се подготвих по никакъв начин вкъщи. Отидох, не познавах абсолютно никого. Светла ми каза: четеш това, правиш онова… И се получиха нещата. За мен всичко беше като насън. Чак като бяхме заснели половината „Жажда“, осъзнах, че наистина това се случва.“

По време на снимките на „Жажда“ майка ѝ е непрекъснато с нея на терен, тъй като момичето е още малолетно. Когато всичко приключва, Моника трябва да кандидатства в гимназия, избира Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография и днес ще ви каже, че, въпреки че се е снимала в два пълнометражни и два късометражни филма  – нещо, за което много професионални актьори могат да мечтаят, – предпочита фотосесиите, а не киното.