Синди Крауфорд, Брад Пит, Шон Пен и всемогъщият холивудски продуцент Браян Грейзър са сред ВИП гостите на представянето на Surrender, мемоарите на вокала на ирландската четворка U2 Боно в Лос Анджелис. Някои от датите, включени в световното турне на Surrender, имат като бонус мини концерти, в които Боно използва песни от дискографията на бандата си, за да свърже в своеобразна рамка най-важните моменти от биографията си.

На 576 страници 62-годишният Пол Дейвид Хюсън, каквото е истинското име на музиканта, се отдава на спомените си, говори за прошката и страховете, за мечтите и благословията да има до себе си своята вярна половинка от 40 години Али Хюсън, четирите си деца и милиони почитатели по света.

„Роден съм с мелодии в главата и винаги съм търсил начин те да стигнат до ушите на публиката по света!“, казва в интервю за списание Rolling Stone Боно и дава червена нишка за разгадаването на лабиринта, в който са подредени главите на книгата.

Мемоарите са разделени на три секции и 40 глави, носещи заглавия на песни от албумите на групата. Първата глава, озаглавена „Светлините на дома“, връща стрелките на времето в детството на Пол Хюсън към драматичния спомен за смъртта на майка му Айрис, която напуска този свят внезапно, когато той е само на 14 години. Причината е мозъчен аневризъм, а смъртта ѝ слага край на невинните детски години. Баща му Брендън, суров и горд ирландец, остава вдовец с две момчета в трудната възраст на възмъжаването. Опитва се да им дава пример в оцеляването и справянето с пристягащата болка с тотално отхвърляне на спомена за красивата Айрис.

„След смъртта ѝ никога повече не споменахме името ѝ, не говорехме за нея, сякаш завинаги затворихме една врата!“, коментира в интервю за вестник Irish Times музикантът. Липсата на майката се усеща и в бунта на Боно срещу правилата у дома, заради който често отнасял шамари и бил наказван да не излиза с приятели. За разлика от тягостната тишина тогава, изговарянето на спомените в книгата има терапевтичен ефект.

Покрай премиерата на мемоарите си вокалът на U2 изненада почитателите си с новината, че братовчед му Скот Ранкин е всъщност негов полубрат. Истината разкрил баща му преди смъртта си. След загубата на съпругата си Брендън „съгрешил“ с нейна братовчедка, но любовната им връзка и плодът от нея потънали в дълбока тайна. До деня, в който, предусещайки края си, Хюсън-старши се изповядал за миналото си.

Присъствието на бащината фигура се усеща в много от песните на групата, но една от тях, записана няколко месеца след смъртта на Брендън – You Can’t Make It On Your Own, e в памет на мъжа, който като горд ирландец признава слабостта си едва на финала. Тази грешка обаче Боно не смята да повтаря и не пропуска нито ден, нито миг, нито песен, без да покаже на съпругата си Али, че е неговата муза и спасителен остров. Най-красивото доказателство за семейната им хармония са четирите им деца – политическият активист и бизнесмен Джордан (33 г.), актрисата Ийв (31 г.), вокалът и китарист на независимата група Inhaler Илайджа (23 г.) и спортистът Джон (21 г.), който е младата надежда на отбор по ръгби.

„Али е моят дом, моят спасителен остров. Книгата е любовно писмо, написано за нея с много обич и благодарност, но също така е и възможност децата ми да научат повече за моя личен живот, за нещата, които са се случвали, за нещата, през които съм преминал. Имах шанса да пътувам със семейството си по време на многобройните турнета с групата и не мисля, че има големи пропуски в живота ни, но въпреки това написах тази книга и за да имат яснота за моменти, на които не са били свидетели!“, разкрива концепцията си като автор музикантът.

Първата глава на книгата е връщане към миналото, но и към спомена за една близка среща със смъртта. Преди осем години, в Ню Йорк, аневризъм на аортата вкарва Боно в спешното отделение. Рисковата операция продължава шест часа. „Това беше като пробуждане за мен. Винаги съм искал простичък живот, но самият той, животът, ми напомни, че дотогава сякаш не го осъзнавах. Ритъмът ми бе убийствен – турнета, записи, писане на музика за филми, видеоклипове, силна гражданска и политическа активност. И тогава проумях, че тази спирала от дейности запълва всъщност празнината, оставена от смъртта на майка ми. Запълних я с музика и не спрях дотук. Спирачките дойдоха от опасността за фаталното спиране на сърцето ми.“

Откъси от изповедта му Surrender вече се появиха по страниците на вестници и списания по целия свят, уловили различен период от личния му и професионален живот. Сред тях са срещите с важни фигури, превърнали се в големи приятелства, както и разочарованията по пътя, превърнали се в значими учители.

Списание New Yorker обаче получава черешката на тортата с откъса, посветен на първата среща с Али, неговото момиче, неговия Север. Запознават се в училище, когато са само на 12 години, почти притиснати от нейната най-добра приятелка, която седмица по-рано я изненадала с думите, че ще я запознае с бъдещия ѝ съпруг. Алисън Стюарт, каквото е истинско име на Али, показва пълна незаинтересуваност, когато подават ръка един на друг, но по-късно му признава, че броила часовете до официалната им среща. Първата целувка в една петъчна нощ Боно помни и до днес.

„Чиста радост, въпреки моя отчаян опит да я направя като хората. След като отделихме устните си, Алисън ми призна, че има накъде да се усъвършенствам.“

Али е момичето, което вдъхновява Пол да се впусне в музикалното приключение на живота си, наречено U2. Тя е музата, която лекува раните от детството му и му дава силата да продължава напред.

В Surrender мъжът на име Пол Хюсън отдава почит на момчето, което е бил, на музикалната легенда Боно и, разбира се, на Али с посвещението, че всичко важно в живота се случва в името на любовта.