Тя беше красива, класна жена, с хубава прическа и перфектен маникюр. Тя винаги знаеше какво иска и с цялата си енергия и сила опитваше да го постигне.
Сега навърши 40 и разбра, че нейният мъж има любовница. Не някаква специална любовница, а просто обикновено момиче, асистентка, без висше образование и с изпочупени нокти. А на нея той купуваше подаръци, които никога не беше купувал на жена си и майката на децата му.
Защо точно тя? - попита ме - Как можа след 15 години щастлив брак да ни го причини? Как да продължа? Дали да му простя? И дали това е правилният пример за децата ни?

Да срещнем изневяра е много болезнено нещо. И в зависимост от своите травми, човек има няколко вида реакции:

Аз съм в позиция минус, а партньорът в позиция плюс – тогава жената търси причината в себе си. В началото изпада в шок, не вярва, че това е възможно, струва й се, че това е някаква грешка или може би е нещо несериозно, само за един път. Решава, че може да затвори очи и всичко ще премине от само себе си. Започва да търси вината в себе си – къде е сгрешила..?
Дава си вид, че нищо не се случило, но това живее в нея и вече всеки път, ако той закъснее или не вдигне телефона си, тя се страхува, че е с другата жена.
Поглежда в безмилостното огледало и й се струва, че тези нови бръчки са причината за всичко и трябва спешно да си запише час за козметик! И да, хубаво е и да спортува повече. И може би не му е давала достатъчно внимание и това трябва да се компенсира. Тя се старае да се превърне в идеалната жена. Но това често не помага.

Аз съм в позиция плюс, а партньорът в позиция минус – тогава идват гневът, ядът и желанието да нараниш другия. Жената започва да прави драми - вика, напада, обвинява, казва го пред децата и изгонва партньора. Тя може да загуби много и спира да има доверие към мъжете. Като защитна реакция, започва да работи много, избира интимни отношения с по-млади от нея мъже, купува си сексуални и провокативни дрехи и иска да докаже, че става за отношения и любов. Често гневът и обидата разрушават жената и водят до болести и проблеми.

Аз съм в позиция минус и партньорът е в позиция минус – това е най-тежката позиция. Аз вярвам, че животът е несправедливо и опасно място, важно е максимално да се свиеш, защото тогава боли по-малко. Тук често хората избират като спасение алкохола или наркотиците, лошите навици, липсата на удоволствие и самоунищожението. Това обикновено са хора, които от много малки не вярват в чудеса и за тях животът е поле за битки и опасност.

Аз съм позиция плюс и партньорът е в позиция плюс – Разбираш, че изневяра е ситуация за развитие и в нея ти и партньорът израствате заедно. Тогава е важно да видиш, че бракът не е затвор и нуждите в него с времето се променят. Важно е да предоговорим правилата и нуждите си. След изневяра бракът може да се разпадне (и често хората съжаляват за това свое решение). Може и да се запази, но с липсата на доверие и обида се превръща в ад за всички членове на семейство. А може и двамата в двойката да израснат и да рестартират своите отношения.

Погледнах към моята клиентка и попитах:  Какво избирате? Какъв е вашият път?
Тя каза: Избирам да се развивам.
Тогава ни очаква доста работа. Първо е важно да повдигнем лична ценност като жена. Какво цените в себе си? Какво обичате и харесвате в себе си? До колко угаждате на себе си и къде сте забравили за Вашите лични мечти и цели в името на семейството и децата?

Тя се замисли. След пауза отговори: Не помня кога за последно направих нещо за себе си. Винаги се старая на него и на децата да им е добре. Да бъда перфектна майка и жена. И мислих, че да се посветя на тях е правилно. Старая се никога да не искам нищо и да съм удобна.

Точно това удобство трябва да премахнем - казах й аз. Това е вашата маска и травма – „ще съм удобна, за да ме обичат“ и колкото и да се стараете, пак не получавате любов. Какво ще се случи, ако спрете да бъдете удобна и си позволите да бъдете неудобна, но щастлива? Видях в очите й обърканост: „Това е нещо ново за мен, но искам да пробвам. Винаги съм искала да пея, но майка ми казваше, че това е несериозно и че добрите момичета трябва да учат, вместо да пеят. Ще се запиша на пеене.“
Наблюдавах я, видях как се появява живот в очите й. Познавам този блясък, когато жените бавно започват да излизат от оковите на детските си травми и да порастват. Първите стъпки обикновено са доста неуверени и често има силен самосаботаж (например, преди урок по пеене детето се разболява и тя се отказва от урока).

Написахме заедно 10 цели за близкия месец, сложихме ги в графика й, оттренирахме как тя ще казва за тези решения и желания на своето семейство. Беше бавен процес на пренасяне на фокуса на живота от другите към нея самата. Беше ново и странно. В началото имаше голяма съпротива, но заедно вървяхме в този процес.

Един ден тя ми каза, че заминава сама за йога лагер в Индия - първото й пътуване без семейството. Знаех, че когато тя се почувства свобода – никога вече няма да е същата! Когато се завърна, нейният мъж, заедно с децата, я чакаше с огромна любов. И искаше да бъде само с нея! Той се превърна в най-прекрасния мъж на света. Но тя вече беше друга жена..

Тя започна да твори и да рисува, продължи да пътува, започна да изучава нова творческа професия, за която винаги мечтаеше и взимаше уроци по пеене. Развиват се заедно с нейния мъж, а той я боготвори и много се страхува да не я загуби.
А тя… тя повече не се страхува да загуби никого, защото най-страшна е загубата на самия  себе. Тя вече преживя това и от тук нататък реши да продължи само нагоре.