„Случваше се по някой и друг гаф в кухнята, много ясно, но иначе майка беше първокласен готвач. Преди да се омъжи за пастрока ми през 2005 година, винаги тя отговаряше за готвенето.“ Именно  мамините рецепти вдъхновяват Том за бъдещата му кариера и възпитават у него любов към традиционните, считани иначе за скучни, британски ястия. По-късно той ще успее с финеса на истински магьосник да придаде на същите тези ястия изтънчен, гурме вкус и да опише подобрените рецепти в готварските си книги.  

Бидейки вече съпруга на престолонаследника, на Камила се налага да прекарва коледните празници в кралското имение в Норфолк заедно със свекървата и други от близкото ѝ обкръжение, докато Том, сестра му, баща им и децата продължават да се събират в лондонския дом на Том, където хапват висококалорични вкуснотии, пият уиски и гледат филми за Джеймс Бонд. Вечерта обаче купонът задължително се пренася в лондонската резиденция на Камила, където тя готви за всички бъркани яйца с пушена сьомга.

„Майка беше страхотен родител – грижовна, търпелива, не налагаше мнението си. Винаги ни е подкрепяла с каквото и да се захванехме, дори да беше някоя колосална глупост. По отношение на образованието не беше взискателна. Когато се връщах вкъщи с някоя лоша оценка, докато татко ми дуднеше на главата, тя стоеше зад гърба му и го имитираше, правейки смешни физиономии.“

След години на Том ще се наложи да се запознае с една друга страна на обичната си майка, за която не е подозирал – тази на жена, която със стоицизъм, хладнокръвие, безпардонност и обезкуражителен сарказъм успява да отбие атаките срещу личността си, задето е дръзнала да обича „неподходящия“ мъж. Когато връзката на Камила и Чарлз става публично достояние, Том е студент в Оксфорд. „Спомням си, че в един момент спрях да чета вестници, защото не преставаха да пишат глупости за майка ми. Обаче начинът, по който тя понасяше всичко това, цялата тази медийна помия, ме научи да не приемам всяка дума като хвърлен камък, който ще ме нарани.“

Том не престава да се възхищава на майка си и до ден днешен и не заради начина, по който готви наденички или бъркани яйца, или заради непукизма ѝ по отношение на злословията по неин адрес. Заради друго е.
„Тя е страхотна баба на децата ми. Това като че ли е ролята, която най-добре ѝ приляга. Личи си от сто километра, че обича да бъде с внуците си, да си готвят заедно, да ходят на кино, да играят…“

След смъртта на кралицата обаче и Том, и сестра му, и децата им ще трябва да пренастроят живота си на новото кралско време. Засега Том отказва да си свери часовника. Той е, и по всичко изглежда, че ще си остане, момчето, влюбено в храната, което повече се интересува от това да направи фантастични мексикански такос ал пастор или китайски бухтички баодзъ, отколкото от това каква титла ще получи (ако изобщо!), след като майка му вече е кралица. Пример за това е, че при първото си появяване в Tуитър след кончината на Елизабет II, вместо да повтаря като папагал патетични слова в минорната гама в нейна памет, той сподели пост на своя колежка, шеф-готвача Анджела Хартнет, чрез който жената моли за информация за изгубеното си куче.

Такъв си е той, Том Паркър-Боулс – изпълнен с емпатия гурман веселяк, който по всяко време би запретнал ръкави, за да ви направи едни бъркани яйца със сьомга. По рецепта на мама, разбира се.