2022 година е специална за Белослава. С национално турне от началото на лятото до декември тя отбелязва 22 години на сцена. Предстои и поява на книга с интересни истории зад кулисите, разказани от момичето с кадифения глас, интервюта с композитори, музиканти и режисьори, участвали в нейните записи, видеоклипове и концерти. И още – първият ù албум „Улици“ ще бъде преиздаден на винил. Заедно с това в личния си живот певицата може да се похвали със семейство от 25 години насам.

Oгромно удоволствие е да пием чай и капучино една късна сутрин в култовото софийско заведение By The Way. Спомням си колко е уютно да се срещаш с Белослава. Затова толкова много харесвам концертите ѝ. Белослава носи със себе си спокойствие, нежност и мекота. Красива е, погалва те с усмивката си, приютява те със сладкия си глас. Сладък като зряла смокиня през септември в Созопол или като топъл уханен шоколад с коняк. На моменти в него чуваш глас на малко момиче, но докато къдриците ѝ пружинират независимо една от друга в свой собствен радостен танц, Белослава е зряла и мъдра, емпатична и вдъхновена да е това, което е, и да се наслаждава на пътя, който е минала, и на този, по който тепърва започва да върви.

Месец преди да пея на Аполония – разказва тя, – ми се обади организаторката на фестивала Маргарита Димитрова, за мен леля Беба, защото е семейна приятелка на родителите ми и ме е подготвяла да кандидатствам в Детския радиохор, когато бях в първи клас. От малка се възхищавам на женствеността ѝ. Тя е много красива, с фин глезен, винаги с червен маникюр – достолепна дама. И сега, гледайки постове от моето пролетно-лятно турне, директно ме попита – ти и на сцената на Амфитеатъра ли ще излезеш с дънки? Аз леко се засегнах: „Това какво общо има с моето творчество?“. И тя отговори: „Казвам ти го, за да се научиш да носиш жената в себе си“.

Какво означава това?

Истината е, че все още се уча да го правя. За мен една жена изглежда най-добре по дънки, с бял тишърт, гуменки, без грим и бижута. И е най-красива сутрин, когато стане, гола, рошава, с още подути очи, защото в тях има толкова нежност. С времето се научих да се харесвам в своята пищност. И да не ме притесняват коремчето или паласките. А аз имам форми и си позволявам да напълнявам, после да отслабвам. Минала съм през всичките етапи на моята емоционалност. Даже ми харесва, че идват на мода жените с форми, защото са по-женствени, кожата им е по-опъната, красива, млечна, бяла.

Струва ми се, че за красотата на жената е от значение да е красива отвътре. И твоята сила е точно в това. Умееш, като запееш, да подреждаш всичко наоколо. Хората влизат в резонанс с красотата ти и се подчиняват на силата ти да създаваш хармония.

Много благодаря! Баща ми, който е много красив, умен и дисциплиниран мъж, се опита да дисциплинира в мен грижата за външния ми вид чрез спорт. Обяснявах му, че знам, че иска да съм съвършена, прекрасна и перфектна, но много си харесвам душата. И че ми е много уютно и хубаво със самата мен. Оценявам все пак, че е прав, защото има хора на изкуството, които заради широко скроената си душа занемаряват външния си вид, и е хубаво човек да е дисциплиниран към себе си. Иначе предимството е, че всички остаряваме, но при музикантите има една благост, животът е по-ласкав към нас. Все едно ни е благодарен, защото и ние сме му много благодарни.

Какво те вдъхновява да се радваш на живота?

Не би ли трябвало всички да му се радваме? Ясно е, че животът е труд. Трябва да се полагат усилия за хармонията – на жената в теб и на душата ти, за хармонията в музиката, в семейството, в дома ти, в отношенията с приятелите ти.
Майка ми и баба ми – кралицата и царицата в живота ми, са ме научили на това. Баба почина на 1 януари тази година. Тя беше най-голямата жена в живота ми. С мама осиротяхме без нея. А аз избухнах, защото реших, че ще преработя болката си чрез музиката.

От мама и баба знам две много важни неща. Едното е, че и в най-лошото настроение да си, наранен или най-обиден на света, дори душата ти да страда, нямаш право да пренасяш тази тревога от вътре навън. Твоите грижи са в твоя свят, в твоя живот и трябва да проявиш дисциплина да не показваш слабост, защото слабостта повлича. Битовизмът прави много сложен живота на всички ни, но когато се оплачеш, вдъхваш живот на лошата енергия. И другото, което знам от тях, жената не трябва да си позволява да не изглежда добре. Никога не съм видяла баба ми по нощница. Може да е болна, с температура, малко да полежи, но ще стане, ще си направи ноктите, ще си боядиса веждите. И казва – когато дойде мъжът ти, мобилизирай се! Облечи се! Сложи червилце! Бъди силна! Мъжете не обичат слаби жени.

А твоят мъж Евгени Йонов все пак е художник и вероятно държи на красотата?

Евгени не е този тип художник. Той е по-скоро мъжко момче, което ще оцени повече мъжкото момиче в мен и че се държа мъжки, отколкото това, че изглеждам добре. Ние двамата се харесваме вече 25 години. Хубаво е да избереш човек, когото да можеш да харесваш физически, докато остарявате заедно. А аз продължавам много да го харесвам като мъж. Надявам се и той мен.