Какво със сигурност слага края на една връзка?

Не мога да отговоря еднозначно. Жените са по-привързващи се и трудно излизат от връзка. Позволяват какви ли не издевателства в името на любовта и на това да ѝ дадат шанс. От друга страна, са радикални. Като разлюбят един мъж, вече не могат да го погледнат като интимен партньор. Докато аз, без значение колко са ме наранявали жените в живота ми, а мен са ме наранявали, всичките си ги обичам. Пазя спомен за най-хубавото между нас и за мен остават като прекрасни музи, които са ми обогатили живота.

Пожелавал ли си да имаш дете от някоя от тях? И кога се случва това?

Аз съм интуитивен и много обичам деца. С удоволствие бих имал, но трябва да усетя някакво взаимодействие, един вид Господ да ми проговори и да ми каже. Само веднъж ми се е случвало, когато бях на 27. Имахме много интензивен двуседмичен романс. Тялото ми взе да крещи, че иска деца от нея, преди съдбата да ни раздели, защото тя замина в чужбина, а аз се разболях от рак.  

Защо според теб все повече хора живеят сами?

Заради грешни модели. Много мои приятелки са ми казвали, че мъжете гледат много порно и формират очакванията си, стандартите за секс и взаимоотношения оттам. А порното не е реално. То се режисира до най-малкия детайл. Другият проблем е, че много хора живеят виртуално. Удивляват ме жените, които всеки ден си постват селфита във Фейсбук. От няколкото, с които се запознах, виждам, че са доста самотни и компенсират липсата на мъжко внимание или присъствие. А става въпрос за хубави и образовани жени, и то не на двайсет, а на трийсет плюс…

На шейсет и осем май няма подобни.

На тази възраст е майка ми. Все ѝ казвам – стани един инфлуенсър за бабички. Нашата държава има толкова голяма нужда и там да правим култура. Дай пример за грижа за себе си, за интереси. Хората по света на шейсет и пет се записват да учат в университет. Пътуват по света, ходят на театър. А тук пускат телевизора, гледат турски сериали и са брейндед. И това е, защото в България нямаме респект към тази възраст, не я ценим. Отписваме хората като „старци“ или пенсионери. Не ценим старостта. Аз мисля на шейсет и пет да живея точно така, както живея в момента.