ивайло нойзи цветков

Точно така, става дума за Нойзи от сп. "Егоист"- главен редактор, редакционен директор и автор, известно време дори се подвизаваше под женския псевдоним Ана Островска. Първият главен редактор на българския "Плейбой". Но това е само една визитка на онзи, чиято работа е да маха излишното. Последното излишно, което смята да махне, е Нойзи от името си. Първо, защото бил "тъпичък прякор без някаква специална история", второ - макар че скоро навърши 30 години, той се чувства на прага на кризата на средната възраст, и трето - всъщност той никак не е шумен.

Той е високият мълчалив мъж на бара, който почти не общува. Но жените усещат, че има там един мъж, застанал на бара. Чувстват липсата му,
когато вече е излязъл.
Но и малко си отдъхват.

На бюрото му в "Егоист" има компютър, диск на Бътхоул Сърфърс и снимка на манекенката Рай Расмусен, новото лице на Гучи. Гучи са и слънчевите му очила, които сваля и деликатно побутва настрани във виенската сладкарница на Царя. Опитвам се да се досетя какво пише на етикетите по дрехите, с които е облечен, защото сам няма да си каже. Макар да нарича себе си "типичната жертва на модата", знам, че никак не е английско да си говорим за надписите от вътрешната страна на жилетката му.

Защо напусна "Плейбой" толкова бързо, още в зората му, така да се каже?

Няма нищо скандално в напускането ми. Гръцките издатели имат една политика и аз в общи линии не съм длъжен да съм съгласен с нея. Нека така да го кажем - политиката на финансиране на това списание у нас не отговаря на моите представи за това какво тази световна марка би трябвало да може да си позволи. С две думи, сблъсък на две култури.
Иначе нямаше нищо против да правиш такъв вид списание?
Мисля, че вече съм в състояние да правя всякакъв вид списание. Нали работиш под покрив и не вдигаш тежко. Но това, което искам да правя, е "Егоист". То кореспондира с типа английски списания, които бих чел, ако въобще не ми беше професия.

Бележка под линия 1 : Ивайло не е завършил английската, а класическата гимназия. Оттогава е страстта му към четенето, уайлдовският стремеж към изкуството заради самото изкуство и манията да си в час със световната поп-култура. Не е завършил журналистика, а право, макар че "Аз бях най-упоритият студент по право, като изключим шефа на хазартната комисия Георги Петров. Той е следвал 14 години, аз - 11".

Сега всички списания са "лайфстайл", това не те ли дразни?

Аз лично се чувствам виновен за две думи, които се употребяват много широко в медийния свят в момента - лайфстайл и култово. Забелязвам, че вече и вестниците кръщават подлистниците си така и не съм много радостен - малко излишно се цапа езикът. Но стореното - сторено. Истината е, че никъде в света няма такова понятие за списания - делят се на женски, мъжки, дженерал интерестс и специализирани.

Дразни ме, че като цяло "Егоист" стана неволна причина за взрив от посредственост в българските списания през последните три години. А като цяло, ме отблъсква лошият вкус, който настъпва наоколо с неумолимостта на лава. Дразни ме мисленето тип "светът ми дължи благополучие" и нашенският синдром "абе карай, може и така, к'во толкова". Но да не ставаме сериозни. Както ни учи Спиноза, нашата задача е не да се възхищаваме или възмущаваме от света, а да го разбираме.

Какво не приемаш в авторите - ниската обща култура, лошия "лайфстайл", онова "к'во толкова, може и така"?

Да нямаш обща култура е поправимо. Начинът им на живот не би трябвало да ми влияе, но май няма как. Ако не си се събуждал до русо създание в 5 следобед, без да си сигурен зазорява ли се, или се смрачава, няма как да опишеш изживяването така, че да ти повярват. Това, което не понасям, е невниманието към детайла. Ако аз правех герба, под лъвовете щеше да пише: "Внимание към детайла."

Бележка под линия 2 : Аз не съм русото създание, но знам какво има до леглото на нощното му шкафче: kнигите "Върху понятието за иронията" на Киркегор, "Бдение над Финиган" на Джеймс Джойс в оригинал, пълното издание на съчиненията на Уди Алън също в оригинал, сп. The Face (английския "Егоист") и българското сп. "Лик".

Освен това има кожен тефтер Emporio Armani, в който си записва хрумвания и мисли, връхлетели го неочаквано и разни неща, научени от английските телевизионни канали, примерно цялата заупокойна молитва. Не че му трябва спешно, но я знае заради самото знание.

Би ли се нарекъл писател, независимо че още не си издавал книга?

Не, разбира се. И не само защото не съм издал книга. Това си е титла, за която трябва да се поработи. Пък и когато се каже писател, винаги си припомням част от диалог на едно място у Пол Остър: "А вие какъв сте?" "Писател." "Писател ли? - повтори Куин с тон, с който обикновено се изказват съболезнования."

Не вярвам, че не ти се иска да напишеш книга.

Иска ми се. Но виж, аз пиша като Хемингуей, само че не толкова добре. Мисля, че на добрия писател не му трябва нищо повече от "слънцето изгря". В моя случай обаче думите ме изкушават твърде много, все още залитам и бих написал примерно: "Златорусият Феб напусна брачното си легло." Но обещавам да се поправя. (Примерно да махне "Феб" и "брачното" - бел.ред).

Когато напиша нещо и после прочета Вонегът, Ъпдайк, Борхес или някой друг от любимите ми автори, си казвам - моето момче, това е положението - който колкото може. Независимо какво правиш в голямата схема на нещата, ако не си даваш сметка за хората, които са пред теб, няма как да се доближиш дори на йота към тях.

Бележка под линия 3 : "Много харесвам кастовото общество, такова каквото е в Англия. За да станеш истински добър в това, което мен ме влече, трябва да отидеш там (под "там" разбирам Англия). И да учиш."

"В Англия в момента е някакъв национална мания да се носят маркови дрехи - направо си е фиксация. Особено при мъжете."

Всичко ли си опитвал досега? (Искам да знам дали има личен опит с наркотиците и докато говори за любимите си неща, се опитвам да го подведа към тези, които няма намерение да споделя - евтин трик, с който той е съвсем наясно.)

Да, но не обичам да говоря за това. Това не е нещо важно освен за самия мен, в смисъл, че този мой опит ми е сервирал на тепсия малко повече житейски познания.

Аз пък не съм опитвала, защото съм страхлива. Всъщност ме интересува как избегна пристрастяването?

Трябва да те е страх, това е форма на разумност. За мен един от големите проблеми в България с наркотиците е, че много малко хора знаят чисто технически и медицински за какво става въпрос. Аз съм си направил труда през годините не само да опитвам едно или друго, но и да изровя изключително детайлна информация за повечето наркотични вещества. Колкото повече знаеш, толкова повече можеш да контролираш положението. Повечето хора не знаят, че различните наркотици имат различен период, при който се стига до пристрастяване.

Говоря - и това е изключително важно - само за твърдите наркотици. Омръзна ми да чета страшни глупости по вестниците за "смъртоносната трева". Това е толкова предмодерно. Разбирам, че тия неща ги пишат 60-годишни хора, но те влияят. Основният проблем, свързан с наркотиците, е липсата на адекватна информация. Другият проблем с тях, специално в България, е, че няма контрол, защото държавата е замесена.

Да си поговорим за жени тогава.

Чудесно, най-накрая.

Как си с жените?

Сварваш ме в състояние на пакт за ненападение.

Колко дълго е продължавала най-дългата ти връзка?

В повечето случаи връзките ми са били кратки, което не знам дали е добре.

Имаш ли обяснение?

Аз съм лигльо, това е проблемът.

Какво наричаш "лигльо"?

За да имаш постоянна връзка, е нужно да си дорасъл до това, което на английски се нарича "commitment" - няма точен превод на български, но е нещо като "да се посветиш на един човек". Много добре знам какъв е мъжкият кодекс, знам кога вие страшно ни харесвате и умея да се държа по този начин. Но в някакъв момент егоцентризмът се намесва. Сега имам дълга връзка и се чувствам особено добре. Може би пък това е онова.

Любовта ли имаш предвид?

За съжаление и любовта преживява труден период. Има криза на въображението, а без въображение любовта няма никакви шансове. Днешното време ни открадна полагаемия се дял митическо въображение, онова, което Ромен Гари нарича "частицата Рембо вътре в нас". Без митология човекът не е нищо повече от къс месо. Не можеш да обичаш една жена, без първо да я "съчиниш", да си я въобразиш.

Да не забравяме обаче какво е казал учителят Казанова: "Амур е най-големият мошеник сред боговете - лъжата и противоречието, изглежда, са му присъщи."

Добре казано, но пак ми бягаш. Всъщност, когато бягаш от жена, как го правиш, без да я обидиш?

Бавно.

Но умееш и да се връщаш. Каза ми, че въпросната ти дълга връзка всъщност много пъти е била "On и Off" през годините. Какво те караше да се връщаш?

Ако знаех, щях да съм много голям писател. По силите на Джон Фаулз или Сашо Жеков е да обясни защо се случват тези неща. Примесват се всякакви житейски фактори и в крайна сметка е важен резултатът - или се случва нещо и ти оставаш заедно с този човек, или не се случва и не оставате заедно.

Предполагам, че с жената до теб имате сходно светоусещане?

Не, нямаме. И мисля, че това е, което ни държи заедно.

???

Мисля, че всяка една връзка се крепи на това, което наричам "его-война". Като битката при Хейстингс, това е "пълният финален сблъсък" - в случая между две личности. И това, което ти наричаш "да си подхождаме", означава, че единият се е предал. Ако те продължават да воюват, рисковете за тази връзка са големи, но, от друга страна, това е единствената смислена връзка.

Как си представяш брака, представяш ли си го изобщо?

Не съм голям believer. (В смисъл на привърженик)

А не ти ли се приисква да имаш дете?

На мен ми се иска да пиша, защото това ми дава усещането за смисъл, че нещо остава с твоето име. Който не би могъл да се обезсмърти чрез изкуство, трябва да създава деца. Вярвам в това. Но нищо не се знае - нашето поколение според мен изживява прословутата криза на средната възраст много по-рано.

Защото носим тежкото наследство след смяната на режима, разпръснати сме между безобразно голямата си образованост и това да откриваме простите неща в живота във време, в което всичко виси между небето и земята. Ще си платим за това, но може да се окаже и че не сме били чак толкова глупави. Но аз пак се отклоних, нека се върнем към жените.

Какво според теб винаги ще привлича жените?

Нямам представа. Сигурността може би. И sms-ите с цитати от Борхес, тип "edna jena me boli v zialoto tialo".

Обиждал ли си жена някога?

Ако става дума за грубости - не. Наскоро, например, казах на едно момиче, че според мен е "безусловен триумф на формата над съдържанието". А тя пък взе, че се изчерви и ми каза "мерси". С което възстанови вселенската хармония. Освен това аз съм много старомоден. Не съм ню-ейдж философ, който би казал - е, нали искахте равноправие и сега какво, хем искате да носите панталоните, хем ние да ви подаряваме цветя. Има такива хора.И то много.

Моята мисия е винаги да подарявам цветя, пък вие, ако искате да си носите панталоните - ОК. Аз имам само една молба към жените - моля те, не бъди глупава!

В митологичен план коя предпочиташ - Ева или Лилит?

Лилит, защото жената винаги е символ на неуловимото, на изплъзващата се идентичност. Ако ще поемам по пътя на изкуството, Лилит помага. Но най-добре Саломе. Особено с Теодора Иванова в Народния театър.

Бележка под линия 4: Лилит е създадена преди Ева, едновременно с Адам и тъй като настоявала за равноправие, била прокудена. Тя е символ на незаконната любов, размирницата на брачното ложе, великата изкусителка.

Кое от мъжките неща е твоя тип нещо?

Философстването.

Някаква тревога за бъдещето да имаш?

Не се тревожа за бъдещето, защото не знам нищо за него.

Случайно да имаш мото?

Не, и ауто нямам.

Фраза, която харесваш?

"Не отивай никъде - ще се видим след рекламите."

Честно казано, иска ми се да остана "след рекламите", любопитна съм какво ще стане. Но се сещам, че Лилит ражда нимфата-вамп на любопитството, която дава на човешките чада отровното мляко на сънищата, и решавам да се извиня, че настина съжалявам, но точно сега съм канена на един супер купон. Нищо лично. Просто малко здравословен страх.


Р.S. Ако това все още интересува някого, жилетката на Ивайло беше с марка W<, джинсите - Lee 101, фланелка Tiger Of Sweden, трейнъри Converse, шапка FCUK и слънчеви очила Gucci в бледо сиво. Може пък и да се видим след рекламите. Who knows?