И така ви хрумна мисълта за режисура…

Не, има още – на финала на гимназията издадох стихосбирка с 13 мои стихотворения и графики. Пишех от 10-годишен. Ходех на кръжок по рисуване и всички в гимназията очакваха, че ще стана художник. После гледах „Железният светилник“ – един спектакъл на Юлия Огнянова, и той ме грабна. Беше изключителен.
Немската езикова гимназия в Ловеч, в която учих, е наследник на Американския колеж. От него е наследена традицията всяка година да се прави пиеса и тя да се представя в края на годината. Участвах в пиесата на випуска – „Службогонци“, като един от службогонците. И тогава реших, че ще кандидатствам в НАТФИЗ.    

Захари Карабашлиев е новият писател драматург на Народния театър и имате планове към театъра да има писателски кръг. Как ще се случва това?

Ще има един кръг писатели, които ще пишат за театъра и тяхното творчество ще бъде реализирано на нашата сцена.

Интересна е и идеята ви за книжарница.

Да, искам в нея да има преводна литература, да издаваме наши пиеси и театроведски изследвания. Имаме много богат архив, който има възможност да структурираме и теоретизираме в книги. В момента го дигитализираме.

Хареса ми един ваш цитат – „Да бъдеш актьор означава да копаеш дълбоко в себе си“. Ако това е така, какво означава да сте директор на театър?

Да дадеш възможности на другите да се реализират, да повярват в себе си, да могат да копаят и да намерят в себе си.

Какво означава да бъдете баща?

Това е богатство. Аз съм много щастлив баща и се опитвам да давам на децата си радостта си от богатството да ги имам.

А да бъдете съпруг?

Това е щастие. Благодарение на пандемията двамата със съпругата ми си спомнихме, че има едни много прости неща, като това да се върнем на село.