четвъртък, 9.30

Докато пътуваме от София към клиниката, си мисля, че и на мен не ми харесва да съм роб на навиците си, които означават кафе в седем сутринта, в два и в четири, чаша -две-три мартини за разтоварване след напрегнат ден, кутия цигари, когато броят е пред печат. Иска ми се да се движа по часовника на собственото си тяло, който ми определя час за самотна разходка, а не за шумна компания. Иска ми се да се скрия от капаните на моя начин на живот - напрегнат, с твърде много работа, с твърде малко истинско общуване, с твърде много сметки и страх и с твърде малко време за себе си.

Искам да си почина от самата себе си, от представата, която трябва да поддържам за себе си - на свръхенергична, преуспяла жена, която на всичкото отгоре е и голяма купонджийка. И когато чувствам все по-често умората от себе си, се сещам за д-р Емилова. Винаги си казвам, че не съм готова да отделя 20 дни, за да остана насаме със себе си, тъй като смисълът на едно гладуване е и този. Но бих могла да опитам с нещо малко… Да променя поне един от досадните си навици. Нали пътят от хиляда мили започва с първата крачка.

Познавам тази жена от три години. От времето, когато написах първия репортаж за прохождащото ни списание от нейната клиника за лечение с глад край Варна.

Д-р Емилова е по образование лекар, по специалност - кардиолог, но от осем години прилага един "омекотен и облагороден", както го нарича, вариант на гладолечението.

Нейната учителка е Лидия Ковачева. А първият й пациент, преди осем години, е самата … тя. Днес, според компютъра в приемната, пациентите й вече са 19 856. Сред тях има известни личности - артисти, попзвезди, режисьори, генерали… Д-р Емилова, както обичам да се шегувам с нея, е техният "гуру от холивудски тип". След престой в клиниката й родните звезди задължително изглеждат по-добре.

Виждали сме се много пъти за тези три години и винаги съм се удивлявала на нейната рядка дарба да увлича и убеждава хората. Много пъти съм премисляла нейната житейска и лекарска философия, която се основава върху разумното хранене, лечебното гладуване и… здравословното удоволствие от живота. Говорила съм с десетки хора, които са преминали през клиниката й, и са истинското доказателство за силата на нейния метод. Не искам да ви убеждавам в теории, по-добре да ви разкажа за една среща от тази командировка, с една нейна необикновена пациентка.

петък, 8.30 ч.

На терасата пред четиризвездния хотел Лебед, в който сега се намира клиниката за лечение с плодове, на 30 метра от още съненото море, ме чакат млада жена и малко момиченце. Двете вперват в мен сините си очи.

Жената се казва Ваня Пелова, на 31 години е и е дошла по молба на д-р Емилова от Аксаково, квартал на Варна. Там работи като учителка в детска градина и непрекъснато пътува до Варна, защото е и дистрибутор на Орифлейм. Момиченцето е на пет години и е едно от "гладните" бебета на д-р Емилова - заченато е при установен от личния гинеколог стерилитет, но с лечение, назначено от д-р Емилова.








ето разказа на Ваня:

"Омъжих се на 20 години, мъжът ми беше на 22. Искахме да имаме дете, но не се получаваше. Бяхме млади, така че не беше проблем в началото. По-късно това започна да ме тревожи. Ходех си на редовните прегледи, но смятах, че е рано да предприемам лечение. Има и още едно важно нещо: аз съм много чувствителна към всяка манипулация по тялото ми. Ако не бях стигнала до клиниката на д-р Емилова, едва ли щях да предприема лечение ин-витро.

Страхувам се не толкова от болката, колкото от усещането за чужда намеса в мен. Затова приех само лечение с хормонални препарати. Нямаше ефект. Но тогава не гледах на тялото и на здравето си по начина, по който гледам сега.

От дете съм с гнойни ангини и тежък фарингит и антибиотиците бяха като бонбонки за мен. По-късно започнах работа като детска учителка - музикален педагог. Пеене по три-четири часа на ден. Инфекциите на гърлото станаха постоянни, както и пеницилинът, който ми предписваха, за да ги излекувам. През 1993-94 г. започнах да се интересувам от системата за лечение с глад, защото се оказа, че проблемът е в мен, не в мъжа ми.

Сега с него сме разведени, разделихме се, когато дъщеря ни беше на две годинки. Той беше против гладуването, не ме подкрепяше. Колегите ми разбраха всичките, още повече, че първото гладуване направих без да спирам да работя. И ме засипаха с подигравки.

Всеки даваше акъл и ме обвиняваше в глупост. Сега хората гледат по друг начин на тези неща. Сега заедно с мъжа, с когото живея, компютърен специалист, споделяме един начин на живот, един поглед към нещата. Сега е съвсем различно.
В началото на декември 1993 г. във Варна имаше среща с Лидия Ковачева и д-р Людмила Емилова. Двете представиха този метод. И аз реших да гладувам.

Пристигнах в клиниката, увита в пуловери и шалове, тъй като беше ужасен студ. 3 декември, помня датата на първото ми гладуване.

Никой не ме е преглаждал така, както д-р Емилова. Тя ми отдели много време - преглеждаше подробно всеки орган и говорехме абсолютно за всичко, което се отнася до тялото. Според нея честата употреба на антибиотици е причинила една постоянна гъбична инфекция на половите органи. Но препаратите срещу гъбичната инфекция, предписани ми от лекар, увреждат силно черния дроб след продължителна употреба. Получава се омагьосан кръг. За да го разкъса човек, трябва да изчисти тялото си.

С гладуването, обясни ми д-р Емилова, се изчистват и възпаленията на вътрешните полови органи, срастванията и възпаленията на тръбите. С първото гладуване ние не целяхме, разбира се, да реша проблема със стерилитета.

Идеята беше да се изчисти организмът от гъбички, отрови, хронични възпаления. Когато човек гладува, организмът посяга към резервите си -натрупаните мазнини. Когато приключи с това гориво, той се обръща към следващата "храна" - излишните за него, несвойствени белтъци - така се стопяват кистите например. След продължително гладуване организмът може да посегне и към собствените белтъци. И тук е ролята на лекаря, който трябва да направи схема на захранването.

Понякога тя е по-важна от самото гладуване. Ето какво разбрах от този първи разговор и срещата с нея и Лидия Ковачева. Затова пристъпих без страх. Още повече, че получих и книги, които имах време да прочета и да размисля върху тях.

Ходех на работа при първото гладуване, спомням си, че много спях между смените. Също, че трябваше да се къпя по няколко пъти на ден, тъй като гладуването чисти токсините и през кожата.

Един ден вкъщи дойде приятелка. Аз излизам по хавлия от банята, сигурно съм изглеждала в очите й страшно, тъй като ме почна от вратата: "Виж се на какво приличаш! И без да гладуваш си под 50 килограма - самата истина си беше - това, което правиш, е лудост!" Така реагираха приятелките ми. За 20 дни отслабнах с 4-5 кг. Но всички признаха, че лицето ми изглежда невероятно. На 6-7 ден от гладуването изчезнаха червенини, пъпчици, възпаления по цялата кожа.

Нямах главоболие при гладуването. Но при сегашния ми мъж първото гладуване беше тежко. Събота и неделя той умираше от главоболие. Гадеше му се, виеше му се свят. Когато го заведох при Емилова, тя му разказа как е излекувала с глад собствената си мигрена. Той опита, гладувахме заедно 20 дни и от тогава няма главоболие. Денят му, както и моят, започва с чай и плодове. Правим си разтоварващи гладувания.

Да не се отклоняваме от темата - след първото гладуване приех друг начин на живот. Без лекарства, с разумно хранене и разтоварващи гладувания. Направих второ, трето двадесетдневно гладуване. След четвъртото забременях. Бях 50 кг. Не съм гладувала по време на бременността. Но се хранех много предпазливо. Пък и съпротивата на роднините и мъжа ми, нали знаете - "вече сте двама, яж за трима…"

Родих през август 1995 г., тежах 57 кг, съвсем леко, без да усетя… Християна беше 2 кг и 600 г.
След това пратих първата снимка на Християна на д-р Емилова с надпис: "Благодаря на Бога и на Вас…"

Аз наистина смятам, че съдбата ни е преди всичко в божиите ръце. А след това и в нашите собствени. Човек трябва да има воля да промени живота си, ако не се чувства добре в него. Аз например пуших от шести до десети клас. Тогава ги отказах. Но как се подлъгах през 1998 и почнах отново. Баща ми е пушил 30 години през живота си, от десетгодишен. Когато съм се родила, е бил страстен пушач. Мислех си, че имам никотинова зависимост.

Но реших, че човек не бива да се залъгва и да оправдава липсата си на воля. И ги спрях след две години. Използвах американската програма Синди, при която трябва да отидеш в ХЕИ с трима свидетели, за да се откажеш официално. И така участваш в лотария, от която един отказал се пушач печели. Сестра ми е страстен пушач, брат ми също… Но ние с моя нов мъж тръгнахме по нов път. От септември вече не живеем с родителите ми и можем сами да определяме какво да ядем, как да живеем.

Преди беше абсурд да си помисля, че детето ми може да гладува при баба и дядо. Става дума за гладуване, когато детето е болно. Вместо да давам антибиотик, аз не я насилвам да се храни, децата не искат да ядат, когато са болни. Давам само чайове и сурови плодове. И детето, да чукна на дърво, е здраво.

Сега всеки наш ден започва с чай и плодове. Ядем главно вегетарианска храна. Готвя в съдове Цептер, нямам хладилник, защото това ни отдалечава от прясната храна. Не пием кафе. Всяка вечер на масата има огромна купа със салата. Вече не отсъствам от банкет, дори ако в момента съм на разтоварващо гладуване. Просто си вземем резен зеле и филия черен хляб. Дали това ме отдалечава от хората, с които общувам? В началото си мислех - да. Сега вече разбирам, че човек трябва да намери себе си и да се отстоява.

Дори да стесни кръга около себе си. Но и хората се променят - все повече хора около мен не пушат, все повече хора се хранят разделно и се замислят какво ядат. Дори моите колежки се промениха - започнаха да се интересуват от начини за хранене, четат литература, искат схемите, които е правила за мен д-р Емилова, търсят съдове за готвене на пара. Нещата не опират само до хранене. Аз се опитвам да работя върху себе си, върху духовното си израстване.

Замених любовните романи с философска литература, с книги, които анализират промените в духовността на човека. Това е - просто намерих себе си, щастлива съм с детето и мъжа до себе си и тримата вървим в една посока - стремеж към чистота, към простота, към естествен начин на живот.

петък, 14.30

Не, нямам никакви шансове да се добера до д-р Емилова, за да си поговорим за другите "гладни" бебета. Пред кабинета й в хотел Лебед всеки следобед се изсипва тълпа от хора за преглед. Стаичката е затрупана с цветя и снимки. Подава ми плик със снимки, на който пише "бебета", и казва: "Разгледай ги и прочети на гърба им, после ще ти обясня…"

Част от пациентите, главно жени, се запътват с постелки към втория етаж - там е йогата, няколко часа седмично, по желание. Мъжете предпочитат горещия минерален басейн пред шведския хотел, който в тази хладна пролет е обвит в гореща пара. Прехвърча винаги енергичният Рангел Вълчанов, следван по петите от оператор - снима се филм за клиниката и за д-р Емилова. Една известна певица се запътва решително по анцуг към крайбрежната алея, ако съдя по здраво вързаните маратонки, ще хукне по алеята веднага щом завие зад ъгъла. С куп коректури под мишница пред кабинета са навърта и издателката на книгата за д-р Емилова.

В момента в клиниката има 180 пациенти - това е рекорд в историята й. Има майка и дъщеря, дошла от Щатите, майката е била с киста в черния дроб, Емилова ми показва документацията - след продължително гладуване и захранване кистата е изчезнала.

Има лекари, колеги на д-р Емилова, които работят в София и Пловдив по правилата на традиционната медицина. Има една българка, омъжена в Словакия, която е направила за себе си великото откритие, че огромните порции сметана в националните им манджи съвсем не са върхът на кулинарията.

петък, 19.15

Отишъл си е и последният пациент, внимателно прегледан.
"Сега ми обясни за гладните бебета", сядам решително в кабинета й.

"За Ваня разбра, при нея имаше запушвания и сраствания на тръбите, следствие от възпалителен процес. Тя се притесняваше да гладува, защото беше много слаба. Обясних й, че отслабването е до шестия ден, а и при слабите хора този процес е по-бавен, т.е тя отслабваше по-бавно от другите. Направи четири гладувания по 20 дни. После кърми бебето си осем месеца."

"Това е бебето на Стефка от Пловдив. Тя забременя след 7 години стерилитет. Беше загубила надежда, че ще забременее по естествен път, още повече, че беше в напреднала възраст. Но още след първото гладуване, което беше 18 дни и още 10 дни захранване, чудото се случи и тя забременя. Беше на 40 години. Когато научила новината от гинеколога си, вместо да се обади на мъжа си в Пловдив, седнала и ми написала една коледна картичка.

Това ми е най-скъпата коледна картичка. Роди на 16 юли 1996 г. нормално, една красавица, която кърми дълго. Бебето се казва Марина, защото се роди на Света Марина. Децата, чиито родители са гладували преди забременяването, се раждат много хубави бебета, много кротки, защото са се развивали в една чиста утроба, в една чиста среда."

"Преди време научих, че двама нашенци, които живеят в Щатите и гладуваха при мен, също са родили бебе, Теодор. И при тях не се получаваше дълго време, стерилитетът при жената е бил повече от 5 години."

"За гинекологичните заболявания има специфични билки. При миомни възли се пие чай от турта, например, но не билките са причината за оздравяването, а лечението с плодове. Билките подпомагат този процес, например чаят от маточина успокоява по-напрегнатите жени. Тези, които задържат вода, пият по мое предписание чай от хвощ, жените със стомашни проблеми - чай от кантарион…

Билките си ги събираме ние, когато бяхме на Пампорово, събрахме огромно количество билки, сушихме ги на тавана на хотела. Правенето на билков чай е истинска майстория. Медът е от пчелини в Източна Стара планина - едно от най-чистите места на Балканите. Но основното е нашето стриктно лекарско наблюдение - с мен денонощно в базата са още 11 добре подготвени лекари. Всеки пациент си има лекуващ лекар. Аз лично играя с пациентите си всеки ден тибетска гимнастика и чи-гун. На пръв поглед прости упражнения, но зареждат организма, който гладува, с големи количества енергия. Тя е нужна на всеки, който прави разтоварителен режим.

За смилането на плодовете не се иска енергия, тъй като тя е в готов вид - белтъчините под форма на аминокиселини, въглехидратите под форма на плодова захар, мазнините - под форма на мастни киселини…Така цялата енергия отива за изчистване на организма от токсините, а не за храносмилане.
Марк и Волен са също две деца, родени след няколко дълги гладувания.

Сега чакаме ново бебе от "гладна" майка, Сияна се казва."


събота, 17 ч.

В леглото съм, седнала с лаптоп на коленете, голям колкото учебник на сина ми, и с касетофон и касетки, пръснати върху одеалото. За някого може и да е странно, но за мен това е любимият начин за писане, не върху подредено бюро. Странното е друго - че за пръв път докато пиша, на шкафчето до мен няма шоколад, а до него - голяма чаша с кафе и евентуално - пепелник. Тази незначителна за някого, но за мен гигантска промяна се дължи на една жена с къса бяла коса и топли кафяви очи, с лек варненски акцент и енергия тип атомен реактор. Промяната е след последната ни среща.