Когато попълва прочутия въпросник на Пруст за списание Vanity Fair, на въпроса с коя историческа личност се идентифицирате най-вече, поп легендата Синди Лопър отговаря: с Будика.

Едва ли на някого му е хрумвало, че Синди с нейното брилянтно сопрано, покриващо четири октави, с мелодичните си поп-рок парчета, с изключителния си артистизъм, се оприличава точно на безпощадната кралица воин на келтите, която през 1. век сл. н. е. вдига народа си на въстание срещу Римската империя! Макар въстанието на Будика да е потушено и тя да се самоубива, в Англия и до днес кралицата е национална героиня, символ на борбата за свобода и независимост. Борба, която и Синди Лопър води цял живот, въоръжена обаче не с меч като келтската владетелка, а с музиката си.

Обсипана с брокат парти рокля, пънкарска коса под шапка „федора“… Синди се прибира у дома, подскачайки безгрижно-налудничаво по събуждащите се улици на града, докато почтените жени вече приготвят почтена закуска на почтените си съпрузи.

„Момичетата просто искат да се забавляват“ – пее тя, обръщайки се към целия град с неподражаемия си глас, и на човек тутакси му се приисква да затанцува. Парчето се нарича Girls Just Want to Have Fun и с него Синди Лопър остава в историята на поп музиката. Една от кралиците на 80-те, която отказа да превърне в бизнес мечтата си да прави музика, за разлика от Мадона, която така и не успя да раздели едното от другото. Разбира се, бизнесът винаги побеждава, но се съмняваме на Синди Лопър да ѝ пука за това.

През 1983 г. Синди  избухва като супернова с дебютния си албум „Тя е толкова необикновена“ (She‘s So Unusual) и се превръща в първата изпълнителка с четири сингъла от един и същи албум, достигнали до първата петица на Billboard Hot 100, най-авторитетната музикална класация на Америка – Girls Just Want to Have Fun, Time after Time, She Bop и All Through the Night. Една година преди това обаче Луиза Вероника Чиконе, по-известна като Мадона, е издала първия си сингъл Everybody и той вече е хит. Оттогава медиите ги сравняват непрекъснато и трябва да се признае, че има защо. Във вените и на двете тече италианска кръв, имат сходен стайлинг (с няколко дози повече европейски шик в полза на Синди) и нюх за шоу... Само че Синди наистина може да пее. И съвсем не е готова да продаде душата си на шоубизнеса.

В момента се снима документален филм, посветен на 68-годишната днес Лопър („Нека канарчето да пее“/ Let the Canary Sing, режисьор е Алис Елисън), който ще разкаже историята на живота и кариерата ѝ. А тази история наистина си я бива.

Мъжът с хармониката

Синди е родена в Бруклин. Родителите ѝ се развели, когато тя е на десет. Баща ѝ бил вечно замислен, тъжен човек, но дъщеря му го обожавала. Обичала да е до него, да го слуша как свири на ксилофон, китара, но най-вече на хармоника. Звукът на хармониката и силуетът на един мъж, застанал в рамката на външната врата и загледан в нищото пред себе си, потънал сякаш във вродената си меланхолия – това е за нея образът на баща ѝ. По-късно, след развода на родителите ѝ, тя и баща ѝ се срещат само още веднъж.

Той е още по-депресиран и отчаян. Синди е убедена, че е страдал дълбоко – може би, защото е усещал, че с майка ѝ, сицилианка по кръв и темперамент, никак не са един за друг и раздялата е неминуема. Когато през годините певицата мислела за родителите си, единствените хубави мигове, за които се сещала помежду им, били онези, в които имало музика. Понякога баща ѝ свирел на хармониката или на китарата си, друг път майка ѝ пускала любимите си плочи – Дебюси и Чайковски от класиците и Луис Армстронг и Ленард Бърнстейн от съвременниците. И макар че не си казвали нищо, просто слушали музика, Синди усещала, че точно сега са съвършено щастливи един с друг. Но животът не бил само музика. Не и за тях двамата.

Бягството

Неминуемото се случило и родителите на Лопър наистина се развели, което за нея било истинска катастрофа. Оттогава тя самата сякаш станала малко по-тъжна. Майка ѝ се омъжила за друг и заминала при него в Куинс заедно с децата. Новият съпруг наистина бил с доста по-близък до нейния темперамент, поради което и скандалите, и побоищата никак не били рядкост. Нито Синди, нито по-голямата ѝ сестра Елън, нито по-малкият ѝ брат Буч можели да търпят втория си баща. Бил грубиян и опасен тип. Веднъж полупиян мастурбирал на дивана, докато двете му доведени дъщери седели срещу него и гледали телевизия. Майка им била сервитьорка, работела по 14 часа на ден и се връщала уморена до смърт. Казали ѝ за случилото се, а тя отговорила, че просто е бил пиян и да се заключват в стаята си, докато са сами с него. Това и правели. Заключвали се и си пускали на стария грамофон Барбра Стрейзънд, „Бийтълс“, Джанис Джоплин. Така всичко грозно и пошло отвъд заключената врата преставало да съществува. Понякога с Елън взимали китарата и се учели да свирят по стария самоучител на баща им. Дори си измислили собствена песен. Забравяли за всичко. Само че… животът не бил само музика.