В слънчев следобед след поредица дъждовни дни снимаме в музея и в парка на двореца Врана. След неколкократно отлагане заради лошото време се оказваме там точно на рождения ден на цар Симеон Втори. Предстои семейно събиране, очакват се роднини от рода на Кобургите. Музеят е възстановен впечатляващо благодарение на цар Симеон II, директора на музея д-р Ивайло Шалафов и на княгиня Калина.

Интериорът напомня на дворцова сграда в Австрия или някъде в Западна Европа. Калина, облечена в прекрасна носия, разказва как би искала да събере национални облекла от различни райони на България и да ги изложи в музея. Показва ни красиви рамки на портретите, които е изработила сама от хербаризирани растения и лак, като е използвала специална техника на изпичане. Спомня си как, когато се наложило да учи реставрация по време на следването си по история на изкуството в Лондонската академия, изпитвала огромна вътрешна съпротива. Защо да възстановява чужд труд, като може и иска да твори сама? С времето оценила наученото. Завършила е и френски лицей, и английски колеж в Мадрид, и освен в Лондонската академия е следвала и филология в Германия.

Княгинята е интересна жена. Със силно тяло, горда осанка, нежно сърце, което усещаш, когато я видиш как прегръща сина си, хваща за ръка съпруга си, притиска се до вековно дърво в парка или вдъхва аромата на роза, която е откъснала. Обича рози. Държи ги в ръцете си като скъпоценност. Осезаеми са и силният ѝ характер, възпитанието и умът ѝ. Чувствителна е, но много горда, категорична и директна, когато не е съгласна с нещо. Общува леко. И все пак е важно да внимаваш. Защото ледът може да се пропука и да се счупи от нещо миниатюрно.

Тази година е специална за семейството ѝ. Навършват се 20 години от сватбата им с изследователя и пътешественик Китин Муньос, синът им Симеон Хасан стана на 15, а самата княгиня – на 50. Отскоро тримата живеят в България, което е нейна мечта. Макар да е родена в Испания, княгинята се чувства в България като в своя родина. Неслучайно държеше тук да се омъжи, да роди и да кръсти сина си. Сватбената ѝ рокля обединяваше мотиви от народни носии от различни региони на страната ни. Тук Калина се чувства близка до корените си, до рода си, до дядо си Борис и прадядо си Фердинанд, чиито портрети ни показва с уважение и любов в музея. Иска да е близо и до баща си Симеон, когото много обича. А неговите черти прозират в лицето ѝ и се преплитат магично с тези на майка ѝ царица Маргарита.

До жена като княгиня Калина може да застане само мъж като Китин Муньос. Роден до пустинята в Сиди Ифни, последната колония на Испания в Сахара, в Мароко,  командос от зелените барети на испанската армия, син на военен. Китин е изследовател на естествената история и етнология, еколог, почетен консул на Мароко в Испания и посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Преплувал е Нил на пирога, прекосил Тихия океан от Перу до Маркизките острови за 72 дни на  сал, спал е на върха на пирамида, пътувал е до Северния полюс. Привлича общественото внимание към замърсяването на околната среда и опазването на местните култури. Дипломатичен и внимателен в общуването си, в същото време осезаемо е човек на реда, дисциплината и правилата.

Красиво е как този горд мъж и тази горда жена естествено се държат за ръка, докато вървим към локацията за снимки в парка Врана, и то след 20 години брак. И колко възпитан, умен и отворен за контакт е синът им Симеон Хасан. Симеон Хасан е на границата между детството и света на възрастните и още разказва щастливо как играе с децата на съседите до къщата, в която живеят, или повтаря няколко пъти възторжено как си е счупил ръката, докато карал сноуборд през зимата. Прегръща куче, притичващо през парка. Говори български съвсем като българин, арабски като арабин, великолепен френски и английски.  

Поводът да се срещнем със семейството на княгинята е филмовата поредица, която съпругът ù заснема и режисира благотворително без заплащане и с подкрепата на ЮНЕСКО по покана на БНТ. Изследователят е и сценарист на 17-те кратки видеа за паметници на българското културно наследство. Те се заснемат от екип на обществената телевизия. Ще бъдат озвучени на български, испански, френски, английски и арабски език и ще се излъчват по БНТ и по комуникационните канали на ЮНЕСКО.
Това е първа по рода си продукция от подобен мащаб. Говорим с Китин Муньос.

Г-н Муньос, на какъв етап е филмовата поредица?

Снимали сме филмите за Рила, нестинарите и Несебър. Макар да съм работил с много и различни телевизии по света за документални филми, съм впечатлен от професионализма и прецизността на екипа на БНТ, от високото качество на работата им, което е на световно ниво. Обществената телевизия е естествен партньор на такъв проект и се радвам, че благодарение на БНТ и ЮНЕСКО българското културно наследство ще може да бъде видяно от целия свят. Заслужава уважение това, че съобразяваме снимките със сезона, в който е подходящо да се представи всеки паметник. Така съхраняваме неговата автентичност, защото да снимаш нестинарите да танцуват върху огъня през юни е много по-силно и истинско, отколкото ако ги снимаш през януари.

А как подготвяте сценария?

Заглавието на сериала „Обединени от наследството“ е дадено от ЮНЕСКО. Посещаваме определените като културно наследство обекти с местен човек, гост на предаването, който ме развежда като гид. Великденските острови обикалях с полинезиец рапануй, Андите в Боливия и в Перу – с местен от племето аймара, в пустинята Сахара ме развеждаше номад на камила. В България мой гид е съпругата ми княгиня Калина. Тя добавя своя щрих – на жена и на българка. Нейният поглед към България е поглед с любов. А когато разказваш за нещо със сърцето си, го показваш истински. На рождения ѝ ден бяхме с Бистришките баби – и да видите ентусиазма ѝ! В сърцето си Калина е българка. Сам не бих могъл да покажа България така, както тя ще го направи.

Когато човек обича, се свързва с душата на мястото или на човека, когото обича.

Точно така! Калина ще бъде душата на сериала. Това дори е добро заглавие за вас. Аз опознавам България с жена ми ръка за ръка – зелените гори на Боровец, Националния парк Балкана и Националния парк Пирин, Рилския манастир, стария Несебър, Черно море. Виждаме всяко място заедно с местните хора. В Рила говорихме със свещеник. Ще говорим с нестинарите. Лично за мен причината и вдъхновението за тази поредица е Калина. От момента, в който я срещнах преди 22 години, тя ми разказваше с такава страст за своята страна България, че винаги съм имал желанието да дойда и да видя културните и природните паметници. Дойдох с огромен интерес и имах късмет да пристигна в разгара на лятото и да има много слънце, зеленина. Бях впечатлен от красивите пейзажи и колко са съхранени селата.

Те изглеждат, както са изглеждали преди век.

Именно това имам предвид. И в същото време България е много модерна. Точно тази смес от древност и модерност ме впечатли, както и колко са свързани българите с фолклора и културата си.

Говорите ли български?

(Отговаря на български.) Малко.

Коя беше първата дума, която научихте?

Калина. Иначе – „благодаря“, „добър ден“ и „обичам те“. Онзи ден пътувам в такси със сина ми. Той си говори с шофьора на български. Питам – добре ли говори. Шофьорът се учуди – защо. Казвам – интересно ми е. Шофьорът отговаря – ама той си е българин и така си и говори. На арабски е по същия начин. Невероятно! И толкова добре се чувства да живее в България, че пред едноседмична ваканция в Мадрид предпочита да остане тук. А в Мадрид живяхме девет месеца след Мароко, преди да дойдем в България, и Симеон си има приятели там. Има и тук. Той е такъв – пристига на ново място, оглежда се, харесва си някого, директно му се представя и го пита дали иска да бъдат приятели.

Какъв мечтае да стане?

Сменя си желанията всеки ден, все още търси, но е сериозен и с остър ум. Спортовете му се отдават. Тренира кунгфу, сноуборд, скейтборд, плаване, в училище – американски футбол.