Като тийнейджърка Грейс Кели проявява интерес към актьорството – нещо, което родителите й насърчават, когато е по-малка, защото смятат, че това е само фаза, която ще отмине. Когато обаче Грейс заявява сериозното си желание да стане актриса, това изобщо не им допада. Твърди се, че баща й Джак Кели веднъж заявил, че „актьорството е на косъм от проституцията“. Въпреки това Грейс е решена да бъде холивудска звезда и се записва в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк.

„Баща ми имаше много проста визия за живота: нищо не се получава наготово. Всичко трябва да се спечели с работа, постоянство и честност.“

Любопитна подробност от живота на Грейс Кели е, че тя била едно от момичетата на хотел „Барбизон“.

Ако не сте запознати с историята, ще ви кажем, че в периода между 30-те и 60-те години на миналия век това е емблематично място, в което се допускали само жени. Представлявало нещо средно между пансион и училище по етикет за млади дами, устремени към кариера в различни сфери. Освен Грейс Кели в „Барбизон“ се подвизавали бъдещи звезди като Джоан Кроуфорд, Кандис Бъргън, Али Макгроу, Лайза Минели, дори писателката Силвия Плат. Отворен през 1927 г., хотелът бил предназначен да осигури на жените професионалисти място за престой (или „безопасно убежище“) в Ню Йорк без мъжко натрапване.

По време на обучението на Грейс Кели в Американската академия за драматични изкуства нейните преподаватели са притеснени от височината и тона на гласа й. Очевидно високият глас с назални нюанси и силен филаделфийски акцент бил проблем, затова Грейс Кели работи усърдно с гласови треньори, докато усъвършенства нежния си глас, който във филмите звучи почти британски и винаги очарователно.

През 1949 г. Грейс Кели дебютира на Бродуей с ролята си в „Бащата“, а след като завършва Академията, се мести в Холивуд, където има второстепенни филмови роли. Първата й голяма роля е в High Noon (1952), с Кари Грант, а следващата – в Mogambo, с Кларк Гейбъл.

Скоро Грейс Кели става муза на един от най-големите режисьори, Алфред Хичкок. Той я намира за много елегантна, красива и талантлива, затова й дава само главни роли във филмите си. Първо е филмът Dial M for Murder, после Rear Window, и двата от 1954 г., като последният предвещава международна слава и признание за младата актриса.

„Г-н Хичкок ме научи на всичко за киното. Благодарение на него разбрах, че сцените с убийства трябва да се снимат като любовни сцени, а любовните сцени – като сцени с убийства.“

Въпреки брилянтните си изпълнения за Хичкок Грейс Кели печели първия си и единствен „Оскар“ за филма от 1955 г. „Селското момиче“. Печели и три Златни глобуса и звезда на Холивудската алея на славата. Не е никак малко всъщност, като се има предвид, че това е жена, останала в Холивуд само няколко години. Между 1950 г. и 1954 г. се снима в тв сериали. През 1955 г. участва в „Да хванеш крадец“, а последните й два филма са направени през 1956 г. – „Лебедът“ с Алек Гинес и „Висшето общество“ с Бинг Кросби и Франк Синатра.

През 1956 г. Грейс Кели се оттегля завинаги от индустрията, за да стане принцеса на Монако. Във филма „Висшето общество“ може да се види годежният й пръстен.

„Изглеждаше правилно и го исках. Знаех, че ще го направя, и дори да имаше шанс да направя грешка, щях да разбера по-късно. Точно тогава и там нищо нямаше значение за мен, освен да останем заедно.“

След романс, който включва предложение за брак само след 11 дни ухажване, принц Рение III от Монако и Грейс Кели се женят на 18 април 1956 г. Любовната история започва една година по-рано, след като пътищата на Грейс и Рение се пресичат на филмовия фестивал в Кан. Принцът е толкова завладян от американската красавица, че пътува до родния й град Филаделфия три месеца по-късно, за да я посети и да се запознае със семейството й. След като се отказва от филмовата си кариера, за да се посвети на кралските задължения, Грейс Кели ражда на принца три деца: Карълайн, Албер и Стефани.

„Никога не съм харесвала Холивуд. Намирах го за неистински и пълен с мъже и жени, чиито животи бяха объркани и белязани от болка.“

Още един може би малко известен факт е, че за да стане принцеса на Монако, Грейс Кели плаща 2 млн. долара. Е, нейният баща ги дава като зестра, за да покрие разходите по сватбата.

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред това да съжалявам за нещо.“

След сватбата всички филми с участието на Грейс Кели са забранени за прожектиране в Монако. Доста странно и изненадващо на фона на голямата любов на принц Рение към съпругата му, нали? През 1962 г. Хичкок предлага на Кели роля във филма „Марни“, но тя отказва вероятно под натиска на съпруга си и кралското семейство.

„Не мисля за живота си като за приказка. Мисля за себе си като за модерна, съвременна жена, която е трябвало да се справя с всякакви проблеми, с които много жени днес трябва да се справят.“

Изписано е много за тъгата и депресията на Грейс Кели, принцесата на Монако. Не знаем със сигурност кое е истина и кое – спекулации. Ранната й смърт на 52-годишна възраст предизвиква вълна от скръб в Европа и Холивуд. Принцесата актриса си отива от света 24 часа след автомобилна катастрофа на 14 септември 1982 г. В резултат на инсулт Кели губи контрол над превозното средство. В колата е и дъщеря й Стефани, която се отървава само с леки натъртвания.

След смъртта на Грейс Кели принц Рение създава градина, граничеща с малко езеро, в нейна памет. Градината, в която има статуя на Кели, включва повече от 8000 розови храсти. През целия си живот Грейс обожавала цветята, дори казвала, че именно те са отворили много врати за нея и са били причина да намери много приятели.

През 1993 г. Грейс Кели стана първата американска актриса, която се появява на пощенска марка, а през 2007 г. специални възпоменателни монети от две евро носят нейния профил. Чантата Kelly на модна къща Hermes е кръстена на актрисата в чест на склонността й да се появява с чанти на марката. През 2014 г. излезе биографичен филм за Грейс Кели, главната роля беше поверена на Никол Кидман.

„Бих искала да бъда запомнена като човек, който е извършил полезни дела, който е бил мил и любящ. Бих искала да оставя спомена за човешко същество с коректно отношение, което даваше всичко от себе си, за да помага на другите.“