Тя беше жена на достойнството и спазените обещания, на самообладанието, на дълга, да, и на цветните шапки също. Добра сестра и дъщеря, добра съпруга и може би не толкова добра майка, добра британка. Беше емблема на приемствеността в един разбунен като кошер свят, дори времето като че ли се плашеше от нея. И все пак, последните зрънца в пясъчния часовник на нейния живот изтекоха, дойде време светът да се раздели с нея и нека да кажем като добри християни, мюсюлмани, будисти, джедаи, атеисти, или каквито сме – сбогом, кралице! Защото, искахме или не, тя беше част от нашия свят, „за да разпръсква щастие“.

Елизабет  II, която приживе беше известна с навика си да затваря вратите, за да не става течение, затвори последната врата след себе си и ни остави на течението на 21. век, който, изглежда, ще бъде доста ветровит. А дали тронът, който тя оваканти, ще оцелее в него – предстои да видим.


Непостоянство, твоето име е жена, е написал Шекспир в „Хамлет“ и макар това да е една от най-цитираните му фрази, 70 години на трона на Великобритания имаше една жена, която го опровергаваше. Три месеца след големите тържества за годишнината от царуването на Елизабет II нейното време на този свят обаче свърши.

Когато през 2007 г. й връчват „Оскар“ за ролята й в „Кралицата“, Хелън Мирън, заклета републиканка до този момент, казва за прототипа на филмовия си образ: „Краката й се крепят здраво върху земята, шапката – върху главата й, а чантичката – на ръката й  и тя е устояла на много, много бури, така че аз приветствам смелостта и постоянството й.“

Кралица Елизабет II беше 70 години на трона и може би най-важното й качество беше постоянството – като започнем от прическата, оформяна от личния й фризьор веднъж седмично и стигнем до изпълняването на дълга й и поддържането на достойнството на монархическата институция.

Веднъж една жена попитала Елизабет II какво точно работи. Нямах представа какво да й отговоря, изкоментирала после кралицата, която не беше лишена от чувство за хумор. Един от личните й секретари беше обобщил значението й за британците така - работата й е да разпръсква щастие.

Въпреки че едва ли бихме я посочили като икона на феминизма, тя по свой, вярно доста незабележим начин беше феминистка, точно защото опроверга някои от най-досадните мъжки клишета. Когато преди 20 години по повод Златния й юбилей като кралица я канят на вечеря в строго мъжкия клуб „Уайт“, един от посетителите му промърморил: „Щом кралицата дойде в „Уайтс“, не смея да помисля какво още ни чака!“

Древна източна поговорка казва, че ще успее онзи, който от кошницата с хиляди желания, избере едно. Елизабет Уиндзор получава короната по наследство, но от кошницата с възможности, което това й дава, все пак избира дълга. „Моят дълг“ е лайтмотивът и на образа й в сериала „Короната“ на „Нетфликс“, който тя никога не пожела да гледа.

Мери Уилсън, съпруга на един от 15-те британски премиери, сменили се през царуването на Елизабет II, пише стихотворение за кралицата, обрисуващо я като стопанка, която върши своето дело, притваря порти и брои сърни. Елизабет II наистина беше известна с това, че гаси лампи и от малка е научена да прибира луксозните опаковки от подаръци. Вероятно е притваряла и врати, за да не излиза топлината от стаите в Бъкингамския дворец. Премиершата Уилсън обаче изглежда е напипала най-важното. Един от кралските прессекретари го формулирал така – вече толкова години кралицата просто си върши работата.

И макар Елизабет II да не ни беше близка като манталитет, все пак ние, егалитаристи по натура, склонни към бързи възторзи и още по-бързи униния, вярващи повече в късмета, отколкото в усилието ден след ден, можем да си откраднем от историята на нейния продължил 96 години живот идеята за дълг и постоянство. За английската морава. За начина, по който се градят по-устойчиви постройки, били те политически империи или републики на духа.

*Всички цитати са от книгата „Елизабет кралицата“ на Сали Бидъл Смит, издадена от „Еднорог“ през 2021 г. в превод на Борислава Велкова